ИТ могат да спестят на света огромни количества парникови газове

Разпространението на информацията за глобалното затопляне допринася за глобалното затопляне. Това е добре известен парадокс, подобен на абсурдния пияница в "Малкия принц", който пие, за да забрави, че пие. Ежедневно, докато четем и пишем на компютрите си, ние допринасяме за парниковия ефект. Поотделно приносът ни, разбира се, е незначителен, но вкупом всички информационни и комуникационни системи и устройства на планетата си съперничат с авиацията по енергиен разход и парникови емисии.

Това показа доклад на организацията The Climate Group, изготвен в партньорство с международното обединение от технологични компании Global eSustainability Initiative. През 2007 г. всички компютри и съпровождащите ги джаджи в света са "изхвърлили" 830 млн. тона CO2, което е около 2% от парниковите емисии на човечеството за година. И какво сега - да прережем вените на информационното общество? Безсмислено - дори да започнат бесни икономии на електричество, ИКТ ще продължат да се разпространяват и около 2020 г. ще харчат енергия с еквивалент 1.4 млрд. тона СО2 годишно, прогнозират авторите. Тази сфера обаче би могла да преобрази няколко други и в резултат да пести на планетата по 7.8 гигатона (милиарда тона) годишно от прогнозираните към 2020 г. количества парникови газове. Което пък е 5 пъти повече от собствения й парников отпечатък и е повече от сегашния отпечатък на САЩ, да речем, или на Китай. Ето как.

"Дематериализация" на човешките дейности

Не звучи особено добре и за щастие това би бил най-скромният принос на технологиите. Все пак любопитно е да се знае, че електронните правителства по света, електронната търговия, видеоконференциите като алтернатива на командировките, дистанционната заетост (на компютъра от вкъщи например), както и виртуалните четива като алтернатива на хартиените в момента могат да пестят транспортни и производствени разходи с еквивалент 140 милиона тона CO2 годишно. Към 2020 г. с повече старание във виртуалния живот пък ще може да се спестява по ? гигатон диоксид.

Умна логистика

Далеч повече въглеродни спестявания могат да се направят, ако компютрите се впрегнат в помощ на транспорта - търговски доставки по света и др. Компютрите могат да планират по-точно маршрутите на возилата например и по този начин да пестят гориво. Сметките показват, че така само в Европа могат да се спестяват по 225 мегатона (млн.т) годишно. Колкото по-консолидирана е тази сфера, толкова по-ефективна би била, но в случая и антимонополните законодателства се явяват проблем. Във Великобритания например големите хипермаркети нямат право на обща логистична верига. Ако оптимизации се направят в цял свят, около 2020 г. те биха пестили по 1.52 гигатона СО2 годишно, изчисляват авторите. Което пък в парично изражение би представлявало икономия на електричество, топлинна енергия и транспортни горива за около 280 милиарда евро (към 440 млрд. щатски долара по сегашните цени на валутите). Е, поотделно взети, икономиите може и да не са особено значими, понеже засягат хиляди компании от цял свят. Планетата обаче, както обичат да изтъкват популярните напоследък въглеродни калкулатори, е само една.

Умно производство

Тук специално внимание е обърнато на автоматичните системи в китайските предприятия. Първо, защото е известно с какви темпове и мащаби расте китайската икономика. И второ, защото енергийната ефективност на въпросната апаратура в китайските заводи е с 20% под тази на европейските и американските. Бъдещото развитие на Китай в никакъв случай не трябва да следва досегашния път на развитите страни, това би било пагубно за света, отбелязват авторите.

Производството расте бързо и нуждата му от електроенергия в страната вече е проблем. Изследването припомня, че между 2004 и 2006 г. в почти цял Китай е имало недостиг и предприятията често са били с режим на тока. Автоматите са главен виновник за това, понеже 70% от цялата консумация на електричество в промишлеността се пада тъкмо на тях. Към 2020 г. се очаква китайската промишленост да гълта 34% от енергията на цялата страна и да е причинител на 10% от ежегодния китайски парников принос, което тогава ще прави 1-2% от глобалните парникови емисии.

Очевидно е, че оптимизацията на тази индустрия би спестила немалко планетарни главоболия. Ако енергийната й ефективност се повиши само с 10%, това ще пести по 200 милиона тона CO2 годишно. Оптимизациите в производствената автоматика в света пък биха пестили около 1 гигатон CO2. Прогнозата е, че това ще се равнява на икономии за около $107 млн.

Умни сгради

В тази си част докладът акцентира върху строителството в САЩ и Канада. "Северноамериканските сгради са сред енергийно най-неефективните в света, отговорни за ? от парниковия принос на сградите в целия свят." А въпросният принос съвсем не е пренебрежим. За 2002 г. например е бил 3.36 гигатона, или 8% от всички парникови емисии в света. Осъзнавайки парниковия отпечатък на сградния фонд в страната, американското федерално правителство, както и някои щати (начело с Калифорния, разбира се) вече са въвели съответни изисквания към новото строителство, както и различни стимули да се строи енергийно ефективно. Вече работят специални системи за управление на сградите, които регулират отоплението и охлаждането според нуждите на обитателите, както и софтуер, който изключва всички компютри и монитори в помещенията, след като хората излязат.

Авторите, разбира се, препоръчват стремежът към "зелено строителство", който засега е отличителна черта на отделни архитекти и консултанти по света, да залегне в националните законодателства.

Авторите на доклада са изчислили, че чрез технологичните подобрения отпечатъкът на американските сгради в климатичните промени може да се свие с 15% до 2020 г. В света пък тези подобрения могат да доведат до годишно спестяване на 1.68 гигатона СО2.

Умни електрически мрежи

Това е най-голямото "перо" за спестяване на СО2, идентифицирано в доклада. В една голяма и все по-растяща икономика, като Индия например, загубите на електроенергия могат да се намалят с цели 30%, отчита изследването. (В България загубите по електрическата мрежа са малко над 20%.) Разбира се, подобренията на мрежите се правят с техника. Докладът сочи, че съществени подобрения в различни части на света биха пестили по 2.03 гигатона CO2 годишно.