Глобалното затопляне принуждава растенията да "мигрират" на по-голяма височина

Глобалното затопляне през последните десетилетия е принудило много растителни видове да "мигрират" на по-голяма височина, предадоха Ройтерс и АФП, като се позовават на международно изследване.

Повече от две трети от изследваните 171 дървесни вида по протежение на шест планински вериги в Западна Европа, от морското равнище до височина 2600 м, са се премествали средно на 29 м по-голяма височина през всяко десетилетие от 1905 г. до 1985 г. и от 1986 г. до 2005 г.

"Изследването за пръв път показва, че климатичната промяна принуждава растенията да се изкачват на по-голяма височина, където за тях има оптимални условия за растеж", заяви ръководителят на международния екип Джонатан Льоноар от AgroParisTech във Франция.

Промяната на височината, където виреят видовете, е по-ясно изразена при планинските растения, отколкото при тревистите.

Специалистите са установили, че растенията се катерят, като разпръсват семената си на вятъра, който ги издухва до по-голяма надморска височина и по-ниски температури.

ИТ могат да спестят на света огромни количества парникови газове

Разпространението на информацията за глобалното затопляне допринася за глобалното затопляне. Това е добре известен парадокс, подобен на абсурдния пияница в "Малкия принц", който пие, за да забрави, че пие. Ежедневно, докато четем и пишем на компютрите си, ние допринасяме за парниковия ефект. Поотделно приносът ни, разбира се, е незначителен, но вкупом всички информационни и комуникационни системи и устройства на планетата си съперничат с авиацията по енергиен разход и парникови емисии.

Това показа доклад на организацията The Climate Group, изготвен в партньорство с международното обединение от технологични компании Global eSustainability Initiative. През 2007 г. всички компютри и съпровождащите ги джаджи в света са "изхвърлили" 830 млн. тона CO2, което е около 2% от парниковите емисии на човечеството за година. И какво сега - да прережем вените на информационното общество? Безсмислено - дори да започнат бесни икономии на електричество, ИКТ ще продължат да се разпространяват и около 2020 г. ще харчат енергия с еквивалент 1.4 млрд. тона СО2 годишно, прогнозират авторите. Тази сфера обаче би могла да преобрази няколко други и в резултат да пести на планетата по 7.8 гигатона (милиарда тона) годишно от прогнозираните към 2020 г. количества парникови газове. Което пък е 5 пъти повече от собствения й парников отпечатък и е повече от сегашния отпечатък на САЩ, да речем, или на Китай. Ето как.

"Дематериализация" на човешките дейности

Не звучи особено добре и за щастие това би бил най-скромният принос на технологиите. Все пак любопитно е да се знае, че електронните правителства по света, електронната търговия, видеоконференциите като алтернатива на командировките, дистанционната заетост (на компютъра от вкъщи например), както и виртуалните четива като алтернатива на хартиените в момента могат да пестят транспортни и производствени разходи с еквивалент 140 милиона тона CO2 годишно. Към 2020 г. с повече старание във виртуалния живот пък ще може да се спестява по ? гигатон диоксид.

Умна логистика

Далеч повече въглеродни спестявания могат да се направят, ако компютрите се впрегнат в помощ на транспорта - търговски доставки по света и др. Компютрите могат да планират по-точно маршрутите на возилата например и по този начин да пестят гориво. Сметките показват, че така само в Европа могат да се спестяват по 225 мегатона (млн.т) годишно. Колкото по-консолидирана е тази сфера, толкова по-ефективна би била, но в случая и антимонополните законодателства се явяват проблем. Във Великобритания например големите хипермаркети нямат право на обща логистична верига. Ако оптимизации се направят в цял свят, около 2020 г. те биха пестили по 1.52 гигатона СО2 годишно, изчисляват авторите. Което пък в парично изражение би представлявало икономия на електричество, топлинна енергия и транспортни горива за около 280 милиарда евро (към 440 млрд. щатски долара по сегашните цени на валутите). Е, поотделно взети, икономиите може и да не са особено значими, понеже засягат хиляди компании от цял свят. Планетата обаче, както обичат да изтъкват популярните напоследък въглеродни калкулатори, е само една.

Умно производство

Тук специално внимание е обърнато на автоматичните системи в китайските предприятия. Първо, защото е известно с какви темпове и мащаби расте китайската икономика. И второ, защото енергийната ефективност на въпросната апаратура в китайските заводи е с 20% под тази на европейските и американските. Бъдещото развитие на Китай в никакъв случай не трябва да следва досегашния път на развитите страни, това би било пагубно за света, отбелязват авторите.

Производството расте бързо и нуждата му от електроенергия в страната вече е проблем. Изследването припомня, че между 2004 и 2006 г. в почти цял Китай е имало недостиг и предприятията често са били с режим на тока. Автоматите са главен виновник за това, понеже 70% от цялата консумация на електричество в промишлеността се пада тъкмо на тях. Към 2020 г. се очаква китайската промишленост да гълта 34% от енергията на цялата страна и да е причинител на 10% от ежегодния китайски парников принос, което тогава ще прави 1-2% от глобалните парникови емисии.

Очевидно е, че оптимизацията на тази индустрия би спестила немалко планетарни главоболия. Ако енергийната й ефективност се повиши само с 10%, това ще пести по 200 милиона тона CO2 годишно. Оптимизациите в производствената автоматика в света пък биха пестили около 1 гигатон CO2. Прогнозата е, че това ще се равнява на икономии за около $107 млн.

Умни сгради

В тази си част докладът акцентира върху строителството в САЩ и Канада. "Северноамериканските сгради са сред енергийно най-неефективните в света, отговорни за ? от парниковия принос на сградите в целия свят." А въпросният принос съвсем не е пренебрежим. За 2002 г. например е бил 3.36 гигатона, или 8% от всички парникови емисии в света. Осъзнавайки парниковия отпечатък на сградния фонд в страната, американското федерално правителство, както и някои щати (начело с Калифорния, разбира се) вече са въвели съответни изисквания към новото строителство, както и различни стимули да се строи енергийно ефективно. Вече работят специални системи за управление на сградите, които регулират отоплението и охлаждането според нуждите на обитателите, както и софтуер, който изключва всички компютри и монитори в помещенията, след като хората излязат.

Авторите, разбира се, препоръчват стремежът към "зелено строителство", който засега е отличителна черта на отделни архитекти и консултанти по света, да залегне в националните законодателства.

Авторите на доклада са изчислили, че чрез технологичните подобрения отпечатъкът на американските сгради в климатичните промени може да се свие с 15% до 2020 г. В света пък тези подобрения могат да доведат до годишно спестяване на 1.68 гигатона СО2.

Умни електрически мрежи

Това е най-голямото "перо" за спестяване на СО2, идентифицирано в доклада. В една голяма и все по-растяща икономика, като Индия например, загубите на електроенергия могат да се намалят с цели 30%, отчита изследването. (В България загубите по електрическата мрежа са малко над 20%.) Разбира се, подобренията на мрежите се правят с техника. Докладът сочи, че съществени подобрения в различни части на света биха пестили по 2.03 гигатона CO2 годишно.

Нова "зелена" индустриална революция

В края на миналата седмица на среща на Световния икономически форум лидерите на 100 водещи мултинационални компании призоваха световния политически елит да вземе крути мерки срещу парниковите емисии, за да стимулира нова, "зелена" индустриална революция. Така бизнесът застана твърдо зад идеята, че промените в климата са не само голямо предизвикателство, но и огромна възможност.

Кайо Кох-Весер, CEO на Дойче банк, хвърли ръкавицата към политиците, като каза, че в момента бизнесът показва повече лидерство от тях. Ален Белда от американския алуминиев гигант "Алкоа" добави, че промените, от които се нуждаем, са огромни и малките стъпки са недостатъчни.

В призива си компаниите подкрепиха системата за търговия с парникови газове, но също така призоваха за облекчения за производството на нисковъглеродни стоки и за развитието на чисти технологии. Ларс Йосефсон, президент и CEO на шведския енергиен гигант Vattenfall, каза, че силата на бизнеса е именно в иновациите, в новите технологии и в поемането на премерен риск. Той добави, че, състезавайки се в тези области, компаниите стават по-ефективни и предлагат повече на потребителите. За Vattenfall надпреварата за климата е добре дошла.

Катрин Гутман от международната природозащитна организация WWF поиска да види ограничаване на парниковите емисии с 30% до 2020 г. и с повече от 50% до 2050 г. Според нея, след като бизнесът се обединява зад подобна идея, не може да има оправдание за бездействието на правителствата.

Много от компаниите, подкрепили идеята, са от развиващите се страни. Те смятат, че тази промяна ще помогне на икономиките им, защото ще им даде достъп до стабилна и евтина енергия.

Новата енергийна стратегия на Великобритания, която ще бъде оповестена официално в края на тази седмицата, е опит за поемане на лидерство от страна и на политиците. До 2020 г. на Острова ще използват много повече слънчева и вятърна енергия и енергия от биомаса. Като цяло употребата на нефт ще спадне със 7%.

Пред чистите източници на енергия няма да има никакви пречки и ще се въведат множество финансови стимули. Трийсет пъти ще се увеличат офшорните вятърни турбини, ще има стимули за преминаване към електрически автомобили, а домакинствата ще бъдат задължавани да стават енергийноефективни. Очаква се новата енергийна икономика да създаде 160 000 работни места.

Според Джон Совън, директор на "Грийнпийс", ако този план се приведе в действие, освен че ще бъде запазена природата и ще се понижи зависимостта от нефт и газ, в близко бъдеще цената на енергията ще падне.

Във Франция президентът Саркози също започна подобен проект - Grenelle de l'environnement, или новия "План Маршал" за околната среда. На енергийния фронт планът включва инвестиция от 1 млрд. евро за следващите четири години, както и въвеждането на "зелен данък". Амбицията на Саркози е Grenellе de l'environnement да стане модел за устойчиво развитие не само в Европа, но и в света. Планът ще бъде гласуван от френското правителство по-късно тази година, прилагането му ще започне през 2009 г, а резултатите се очакват от 2012 г. нататък.

Докато бизнесът и политиците в Европа и света си разменят бързи топки, в България пускането на първия вятърен парк за производство на електричество (край нос Калиакра) е спъван от... еколозите. Няколко екоорганизации оспорват проекта съдебно. Според тях построяването на парка застрашава птичите популации, защото през нос Калиакра минава прелетният път на птиците Виа Понтика.

Проблемът тук е, че тъй като в България така и така ни липсват активен бизнес и ангажирани с околната среда политици, еколозите би следвало да търсят компромис, не конфронтация. Равносметката е тъжна. Първите 35 вятърни генератора (обща мощност 35 МW) все още предстои да заработят през юли. А бъдещето? 774 MW вятърни мощности (колкото една голяма топлоелектрическа централа) се очаква да бъдат изградени до 2010 г. Но за това последното ще трябва много да стискаме палци.

Възстановяването на озоновия слой обаче може да има неочаквани последствия за климата на планетата

През 2050 г. озоновата дупка ще бъде само спомен, съобщи сп. "Science & Avenir".

Изтъняването на озоновия слой в стратосферата е свързано с хлорофлуоровъглеродните емисии, предизвикани от аерозоли и от индустриалното производство през втората половина на 20-и в.

След забраната им озоновата дупка започна да се свива и до 50 години би трябвало напълно да изчезне.

Възстановяването на озоновия слой обаче може да има неочаквани последствия за климата на планетата, е установил международен изследователски екип.

Изследователите са на мнение, че връщането на озона към предишните му стойности може да промени ветровете и налягането около Южния полюс.

Затопляйки ниските слоеве на стратосферата и високите слоеве на тропосферата, озонът ще засегне течение, което блокира идването на топъл въздух над Антарктида.

В резултат ще се ускори топенето на ледената покривка, ще се промени "маршрутът" на бурите и ще настъпят промени в посоката в океанските течения.

Изследователите са направили прогнозите си с помощта на нови компютърни модели.

Арктическият лед продължава да се топи с бързи темпове и тази година вероятно ще отбележи нови рекорди

Въпреки студената зима арктическият лед продължава да се топи с бързи темпове и тази година вероятно ще отбележи нови рекорди. Това съобщи в четвъртък Би Би Си, позовавайки се на последното изследване на Американския национален център за снега и леда. Според данните на центъра годината е започнала оптимистично и ледената покривка през януари е била по-голяма отколкото през януари 2007 г. Сега обаче, още в началото на лятото, покривката е по-малка, отколкото през същия период на миналата година, а през лятото на 2007 г. топенето е било рекордно бързо.

Според учените положението е толкова сериозно, че целият морски лед в Арткика може напълно да изчезне през лятото до десетилетие. Допреди няколко години апокалиптичните прогнози прогнозираха стопяването на леда към 2080 г. Компютърни модели впоследствие изтеглиха проблема до 2030 - 2050 г. Миналата година обаче сателитни снимки на НАСА показаха, че останалият летен арктически лед е едва 4.2 млн. кв. км, докато през 1980 г. е бил 7.8 млн. кв.км. Това накара някои учени да прогнозират, че Арктика ще остане без лятна покривка още през 2013 г.

До голяма степен проблемът се усилва и от факта, че докато ледът отрязява слънчевата топлина, водата я поглъща и по този начин се увеличава температурата й, което от своя страна води до още по-голямо топене на ледовете. Изчисленията са, че ако вечните ледовете в Арктика, Антарктика и Гренландия се стопят изцяло, нивото на океаните ще се вдигне с около 7 метра и ще остави многомилионни градове под вода. Учените коментират, че за да се възобнови покривката, е необходима серия от изключително студени зими и лета, но при очевидното вече глобално затопляне такава изглежда все по-невъзможна.

Въпреки проблемите, които топенето създава, арктическите нации го очакват с нетърпение, тъй като ще улесни сериозно достъпа до природните ресурси на дъното на Северния ледовит океан. А там се намират най-големите все още неразработени находища на петрол и газ.

Нада Тошева: Брюксел може да ни накаже и за липсата на защита на зони от "Натура"

Миналата седмица Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради недостатъчно покритие на зоните от "Натура 2000", свързани с опазването на птиците. Брюксел даде 2 месеца срок на правителството, от екоминистерството обявиха, че няма да допуснат България да бъде санкционирана. Мярката е в резултат на жалба на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) след обявяването на обхвата на зоните. Тогава стана ясно, че наполовина са намалени териториите на "Русенски Лом", "Рила", "Пирин", "Централен Балкан", "Калиакра" и "Западни Родопи". Преди това по поръчка на екоминистерството БДЗП изготви оценка на орнитологично важните зони в България, които трябва да бъдат включени в "Натура". Оценката струваше 160 хил. лв., но не бе взета предвид, въпреки че бе потвърдена и от експертиза на БАН.

Г-жо Тошева, защо беше нужно да се намесва Европейската комисия, за да се изпълнят изискванията за "Натура" в България?

- В Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) не сме хора, които само се оплакват и досаждат на Европейската комисия. Но изчерпахме всички възможности за реакция в България. Опитахме се да поддържаме диалог с министерството, но когато това не става, следващият етап е по съдебен път да защитаваме интересите си. Жалбата ни в ЕК е от края на септември 2007 г. Но преди това заедно с още няколко екоорганизации заведохме дело във Върховния административен съд срещу решението на Министерския съвет за обхвата на "Натура 2000". Но делото се движи много бавно. След като тази процедура няма ефект, решихме да подадем жалбата в Брюксел. Оплакването ни е по три причини - за недостатъчно покритие на мрежата, за забавянето на обявяването на зоните и за липсата на превантивна защита за потенциално защитените зони. Последният ни аргумент също е много сериозен, защото в "Натура" има принцип, че когато една зона бъде предложена да влезе в мрежата дори и преди официалното й обявяване, държавата трябва да гарантира нейната защита, да я третира все едно вече е в "Натура". Но това у нас не се прави. Въобще липсва мониторинг от страна на МОСВ върху инвестиционните намерения, за да се отчита кумулативният ефект от проектите.

Възможно ли е ЕК да започне наказателна процедура и заради липсата на защита на зоните?

- Да, възможно е. Фактът, че нашата жалба беше разделена на две отделни жалби от ЕК, означава, че комисията се самосезира и започва да разглежда и този аспект от обявяването на "Натура 2000". Първоначално ЕК може да започне наказателна процедура само за някое от местата, които са най-увредени.

Но това не е единственият начин, по който ние реагираме. Непрекъснато изпращаме становища по заповедите за обявяването на различните зони и участваме в обществените обсъждания за режимите на управлението им. Водим десетки съдебни дела срещу различни инвестиционни намерения, които застрашават природата. БДЗП е от най-редовните "клиенти" на Върховния административен съд, а също и на окръжните съдилища в Стара Загора, Добрич, Варна и Хасково. Обикновено мотивите ни са свързани с процедурни нарушения при осъществяването на различни обекти, защото това е единственият начин да противодействаме. Но ни трябваха две години, за да ни зачете съдът като заинтересувана страна, а не като засегната общественост.

Печелите ли дела?

- Имаме успехи, но това са победи на дребно. Защото докато едно дело стигне до последната си инстанция, проектите, които атакуваме, обикновено вече са изградени и работят.

Има ли научнообосновано обяснение защо обхватът на зоните беше намален?

- Не, защото БАН, от която МОСВ поиска да извърши повторна оценка на териториите, предложени от нас, потвърди становищата ни. Затова после се заговори не за ползите от "Натура", а че не трябва да се пречи на икономическото развитие. Не случайно Красимир Гергов говори за черен списък на неправителствените екологични организации, които спират прогреса.

С частни инвеститорски интереси ли е свързано орязването на "Натура"?

- Ние само можем да се досещаме за това. Но само си представете трите национални парка - "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан", чиито буферни зони бяха извадени от "Натура". Борбата за Пирин се води още от 2001 г., когато МОСВ разреши на "Юлен" да строи ски писти в самия национален парк.

Най-пресният пример е общественото обсъждане от 9 юни на инвестиционно намерение на "Марина Дор", която строи до биосферния резерват "Царичина". Този проект е на границата на парка "Централен Балкан" и е в рамките на орязаната зона от "Натура". Или Калиакра, която е малка като площ, но до края на април 2008 г. е имало обявени 460 инвестиционни намерения, които обхващат 42% от приетата зона.

Нали все пак "Натура" не забранява стопанската дейност и строителството?

- Зависи от режима, с който е обявена зоната. Проблемът е, че проектите се одобряват без никакво съгласуване помежду им. МОСВ е задължено да поддържа регистър за всички инвестиционни намерения в границите на "Натура", но такъв няма. Затова заедно с другите организации от коалицията "За да остане природа в България" започнахме да събираме тази информация - за строителство, ветрогенератори, голф игрища. Проектите са хиляди. Освен това повечето от тях се обявяват в последния момент, за да не можем да реагираме срещу тях. Проблемът е, че разбирането на големия бизнес за икономическо развитие няма нищо общо с устойчивото развитие и с възможността на местните хора да печелят. А и режимите за опазване, с които се обявяват зоните, са абсолютно формални, няма никакви ограничения. И се получава така, че няма разлика между зоните от "Натура" и териториите извън нея.

Екологичните оценки не гарантират ли опазване на зоните?

- Основният проблем с екологичните оценки е, че те се плащат от инвеститора. И това е причината да не са обективни. Вече сме предлагали да се направи фонд, в който инвеститорите да внасят такси за извършването на такива оценки. На същия принцип, по който при делата се ползват вещи лица, определени от съда. Освен това не се следи за стриктното изпълнение на поетите ангажименти и така дори най-добрите проекти не се изпълняват. Но за това не е виновен бизнесът. Вината е у държавата.

Според вас правителството ще преразгледа ли покритието на шестте зони от процедурата на ЕК?

- Възможно е, но то до момента е щедро само на обещания. Не знам какво означава формулировката на министерството, че няма да бъде допусната санкция. В момента държавата се държи все едно че още е в процес на присъединяване и чака Европейската комисия да й каже какво да прави.

Вредните емисии от транспортния сектор в ЕС продължават да нарастват

Емисиите въглероден диоксид от транспортния сектор в ЕС продължават да нарастват, въпреки слабото понижение на общото количество парникови газове отделяни от всички източници на замърсяване, съобщава Ройтерс.

Емисиите от пътен транспорт са се повишили с 0,7% през 2006г., докато данните за замърсяването от всички отрасли в ЕС взети заедно показват понижение с 0,3%, съобщават от Европейската агенция за защита на околната среда.

Емисиите парникови газове от международния авиационен транспорт и корабоплаването продължават рязко да се покачват. "Замърсяването от транспорта е наша основна грижа", каза комисарят по околната среда на ЕС Ставрос Димас.

Емисиите от енергийния сектор са се стабилизирали през последните няколко години, докато тези от производствения сектор са със слабо понижение. Общото намаляване на емисиите в ЕС е следствие преди всичко на по-ниската консумация на природен газ и горива от домакинствата и бизнесите в сферата на услугите, поради по-високите цени на газта и горивата и по-топлото време в Белгия, Франция, Италия, Испания и Великобритания.

Глобалното затопляне бавно превръща океаните в киселинна вана

Глобалното затопляне бавно превръща океаните в киселинна вана и до края на века може да стане причина за измирането на коралите и на още много други морски видове, писа в. "Таймс", като се позова на изследване на учени от университета в Плимут. Повишаването на киселинността се дължи на увеличените въглеродни емисии и поемането им от океаните.

Екипът припомня, че именно световният океан поглъща и разгражда най-много от освобождавания в атмосферата въглероден двуокис, но увеличаването на емисиите може в следващите десетилетия да доведе до насищането на солената вода и промяната на нейния състав. Това пък е в състояние да промени драматично морската флора и фауна, а намаляването на капацитета на океана да поглъща въглеродни емисии рязко ще увеличи глобалното затопляне, казват още учените, чието изследване е публикувана в научното списание "Нейчър".

Като основа на проучването са послужили подводни отвори край бреговете на Италия, от които блика газ, богат на въглеродни съставки. Екипът установил, че около тези отвори има точно определена флора и фауна, а в района не виреят корали и водорасли, иначе типични за Средиземно море. Някои морски видове ще оцелеят и дори ще разцъфтят в един по-киселинен океан, но за повечето промяната ще се окаже катастрофална, заключава проучването.

Соларната индустрия ще изглежда съвсем различно след две години

Компанията "Епъл" планира да захранва своите устройства за просвирване на музика айпод със слънчеви батерии. Калифорнийският затвор "Айрънууд" инсталира над 6000 слънчеви панела, а бостънският стадион "Фенуей парк" използва слънчевата светлина за подгряване на водата в съблекалните на отбора "Ред Сокс".

След десетилетия, прекарани в периферията, слънчевата енергетика навлиза в основния коловоз в Америка, докато растящите цени на изкопаемите горива и притесненията за глобалния климат карат бизнеса и домакинствата по-бързо да възприемат алтернативните източници.

Без щедри субсидии панелите за превръщане на слънчевата светлина в електричество, монтирани по покриви, все още остават твърде скъпи, за да се конкурират с евтините, но и вредни за климата горива като въглища. Високата цена на слънчевия ток все още го прави недостъпен за много компании и домакинства.

Но това няма да продължи дълго

Така поне твърдят учени и анализатори като Вишал Шах от "Лемън брадърс". Според него повратната точка, на която най-чистата и най-възобновяема енергия ще започне да се конкурира с останалите източници, ще дойде след само 2 до 5 години в някои райони на САЩ и в редица държави, ако цените на изкопаемите горива продължат да растат със сегашното темпо.

В САЩ има и още един важен фактор - политическият. Много зависи от това кой ще победи на изборите за президент и Конгрес през ноември.

Ако победят демократите в Белия дом и ако тяхната партия засили контрола си над Конгреса, това може да стимулира агресивни американски мерки за ограничаване на вредните за климата парникови газове. В този сценарий се предвижда приемане на по-сурови закони, които ще превърнат изхвърлянето на въглеродни емисии в доста скъпо занимание, а изгарянето на въглища за добив на ток в неконкурентоспособно. На този фон може да изгрее звездата на слънчевата и други по-чисти енергийни алтернативи.

В кампанията си досега демократът Барак Обама заяви, че би искал към 2025 г. американските електростанции да произвеждат 25% от продукцията от възобновяеми източници. Републиканецът Джон Маккейн също е за подкрепа на алтернативните източници, но демократите сочат, че при гласуванията на закони той не е бил особено последователен в политиката си по този въпрос. "Но е факт, че и Обама, и Маккейн ще са по-добри от Буш", смята Фелд.

Трудното лесно

Инсталирането на слънчеви панели е технологично елементарно, проблемът е в разходите за производството им. Основната причина е скъпият силиций. Но специалистите прогнозират дефицитът от този елемент да бъде преодолян на световния пазар след около 2 години. Въпросът е, че след това те започват да спорят дали това би помогнало, или би ощетило индустрията.

Според едни падането на цените на силиция ще увеличи продажбите на т.нар. фотоволтови панели, съставляващи 90% от този пазар, но това ще свие печалбите, защото от евтини продукти не се докарват много пари. В бизнеса със слънчеви панели има и вътрешна битка за това коя технология да се наложи - масовите панели са с т.нар. силиций на кристали, докато малцинството използва тънък фоточувствителен филм почти без силиций.

"Соларната индустрия ще изглежда съвсем различно след две години", смята Тед Съливан, старши анализатор в "Лукс Рисърс", нюйоркска консултантска компания. Според него ще има земетръс, в който онези, които не са приспособени за новата ситуация, няма да оцелеят. Обяснението е, че повечето производители на панели със силикон на кристали не инвестират в алтернативната технология.

Притеснения за това какво точно се задава охладиха ентусиазма на пазара на слънчеви панели. Освен това секторът не е сигурен дали Конгресът ще поднови данъчните облекчения за него, които изтичат в края на 2008 г. Акциите на калифорнийската "СънПауър" паднаха тази година с почти 60%. Тези на базираната в Колорадо "Асент солар текнолоджис" изгубиха 50%, а "Евъргрийн" - 40%. Данните са притеснителни, при положение че едва през миналата година само в рамките на 12 месеца акциите на лидерът в тази индустрия "СънПауър" скочиха с 253%, "Асент" се изстреля със 785%, а "Евъргрийн" постигна 134%.

Някои анализатори съветват инвеститорите да гледат отвъд тази несигурност и на обещаващите перспективи в близко бъдеще за този

бизнес в жадните за енергия държави

Само след 4 години САЩ може да надминат Германия като най-големия в света пазар за слънчеви панели, прогнозира Европейската асоциация на фотоволтовата индустрия.

"Свърхпредлагането на силиций към средата на следващата година може да притисне приходите на компаниите, но въпреки това смятаме, че инвеститорите все повече ще се интересуват от добрите цени за слънчева енергия", прогнозира Ронан Уолфсдорф, анализатор в консултантската "Макроенерджи монитър" в Кембридж, щата Масачузетс. "Пазарът за слънчеви панели трябва да преодолее тази голяма пропаст и основната промяна трябва да дойде от цените. Но трябва и да се помни едно нещо - че суровите регулации върху изпускането на въглеродни емисии ще вдигнат цените от традиционни енергоизточници", допълва той. "В дългосрочен план соларната енергия ще е по-конкурентоспособна."

Законите в 25 от щатите в САЩ плюс столичния окръг Колумбия определят, че енергията от чисти източници като слънцето и вятъра трябва в следващите 5 до 15 години да достигне 30% от цялото производство. През 2003 г. подобни изисквания бяха наложили едва 10 щата.

Слънчева статистика

- САЩ са четвъртият по големина в света пазар за слънчеви панели след Германия, Япония и Испания.

- През 2007 г. тук към капацитета на слънчевите панели бяха добавени нови 150 мегавата, при положение че година по-рано той бе 750 мегавата.

- Токът, произведен от слънцето в САЩ, стига за захранване на около 550 хиляди домакинства.

- Ако субсидирането продължи, след 4 години САЩ могат да произвеждат от слънчеви панели толкова ток, колкото два и половина типични ядрени реактора, или 2.55 гигавата.

- След четири години глобалният капацитет на индустрията за ток от слънцето може да достигне 44 гигавата. Това е еквивалентно на 44 ядрени реактора.

Коя е точката на пречупване

Том Уернър, главен изпълнителен директор на "СънПауър", най-голямата компания за слънчева енергия в Северна Америка по обем на продажби, смята, че паритетът с другите енергоизточници ще настъпи след 5 години, но може това да се случи още през 2010 г. "Ситуацията е по-агресивна, отколкото смятахме досега, и причината е, че цените на тока растат по-бързо от всички прогнозни модели, които сме изработвали досега", обяснява Уернър в интервю за Ройтерс. "Слънчевата енергия става все по-вероятна и дори реална."

Риард Фелд, изпълнителен директор в американския производител на слънчеви панели "Евъргрийн солар", нарича изравняването на цените на тока от слънцето и от традиционни източници Светият Граал и също прогнозира, че това ще се случи след около 5 години. "А това определено не е много далеч", допълва Фелд.

"Сънтек пауър холдингс", една от най-големите сред бързо умножаващите се китайски компании за слънчеви панели, основава своята 5-годишна прогноза за точката на паритет на факта, че има изобилие от силиций, което помага да падат цените на крайния продукт.

Как да не изядем планетата Земя

Помните ли вица за двете планети, които се срещнали някъде в Космоса и едната се оплакала на другата: "Много съм зле, заразила съм се с някакви гадинки, май Homo sapiens." "Не се безпокой, успокоила я другата. Не са толкова опасни, самоунищожават се само за няколко милиона години." Ако се вярва на експертите, светът все по-бързо върви към реализацията на този виц.

Е, има и резервни варианти и някои от тях бяха демонстрирани на проведената миналата седмица в Брюксел осма поред Зелена седмица на ЕС, преминала под мотото "Само една Земя. Не я прахосвайте" и съсредоточена върху проблема за устойчивото използване на природните ресурси, устойчивото потребление и въздействието им върху биоразнообразието на Земята. За значението на форума говори фактът, че в него участваха трима еврокомисари, няколко директори на агенции към ЕС и ООН, свързани с опазването на околната среда, десетки високопоставени представители на големи компании и общо над 3000 участници от света на политиката, бизнеса, науката и неправителствения сектор.

Европа възнамерява упорито да отстоява водещата си роля в определяне на политиката за устойчиво развитие на света, а когато силният води, останалите неизменно ще го последват, заяви при откриването на форума еврокомисарят по околна среда Ставрос Димас. По думите му човечеството изчерпва природните ресурси на Земята с такава скорост, че в близко бъдеще ще са ни нужни две планети, за да задоволим потребностите си.

Решение на проблема

може да даде т.нар. План за действие за устойчиво потребление и производство, който трябва да е готов за дебат в европейските институции още преди лятната им ваканция. Задачата му е да регулира в европейски мащаб съществуващия дисбаланс в оставяния от човечеството "екологичен отпечатък" върху Земята и нейните естествени способности да се възстановява и да даде ясна насока на глобалното развитие по този проблем. В момента ресурсните потребности на над 6.8- те милиарда жители надхвърлят с около 25% биокапацитета на планетата, твърдят експерти от "Глобал футпринт нетуърк".

Планът предвижда конкретни мерки

за намаляване като начало на вредните емисии парникови газове, които оставят най-сериозен екоотпечатък, и същевременно вече са налице нагласи в обществото и технологични нововъведения за съкращаването им през следващите десетилетия, обясни Тимо Макела, директор на Главна дирекция "Околна среда" към Еврокомисията. Детайлите все още се уточняват, но е сигурно, че в него ще фигурират сериозни стимули за по-умно ползване на ресурсите от страна на потребителите и за подобряване на екоповедението на търговците. Ясен акцент пък ще бъде поставен върху ефективността на производството и екоиновативността.

Жителите на Европа представляват едва 7% от постоянно нарастващото население на Земята, а потребяват 15% от енергията по света, 15% от произвежданото месо и 24% от хартията, поде тезата на Димас и изпълнителният директор на Европейската екологична агенция (ЕЕА) Джаклин Макглейд. "Потребителските разходи в домакинствата на страните - членки на ЕС, са нараснали с 25% за последните 15 години, като европейците харчат все повече и повече за транспорт и комуникации, дом и свободно време, здраве и образование, без да се замислят за това какво завещават на своите деца. Трябва да направим нужното, за да укротим този потребителски Голиат", афористично посочи проф. Макглейд.

Привидно екологична, тазгодишната Зелена седмица всъщност повдигна далеч по-дълбоки и същностни

въпроси за развитието на глобалния свят

в който случващото се във всеки край на планетата може подобно на ефекта на пеперудата да се отрази на другия като лавина. Темата за устойчивото използване на природните ресурси и запазването на баланса между човека и заобикалящата го среда неизменно присъстваше във всяка от общо 38-те сесии, проведени в рамките на четири дни, през които петролът отбеляза нови рекорди, а цените на храните продължиха да се покачват.

Очевидната криза - петролна, хранителна, ресурсна като цяло, в която Земята е навлязла поне от година, изисква търсенето на нови отговори, които да са съобразени с новите реалности в един свят, който вече е почти напълно глобализиран. По думите на евродепутата от групата на Европейската народна партия Андерс Вийкман

основният проблем на съвремието

е всъщност икономическият модел, разработен на основа на постулатите на Адам Смит от XVIII век, който ние следваме. Той работи добре, но не е в състояние да отчете т.нар. странични фактори. Един от главните индикатори, който ползваме, за да преценим дали се движим в правилна посока - ръстът на БВП, започва да подвежда, допълни и проф. Макглейд. За да бъде пригоден към днешното време, при изчисляването му в него трябва да бъдат включени не само пълната пазарна стойност на ресурсите и услугите, но и такива фактори като въглеродни емисии, вода и подобни, заключи тя.

Крайната цел е да бъде намерена по-добра закрила на околната среда на Земята. В противен случай сегашната криза ще ни се види като един от най-безгрижните периоди.

Разрешаването на проблема ще струва 45 трилиона долара

Цената на търгуваните на борсата емисии въглероден двуокис трябва да стигне поне 200 долара за тон, което е много пъти над днешните равнища. Само така ще може да се надяваме да постигнем онези равнища на вредни емисии, на които човечеството ще може да избегне опасностите от глобално затопляне на климата. Донякъде изненадващо, предложението идва не от еколози, а от Международната агенция по енергетика (IEA).

Регулаторните органи на развитите страни предупредиха, че стойността на вредните емисии, определена в схемите за тяхното търгуване, както и таксите върху тях трябва да бъдат достатъчно високи, за да станат комерсиално привлекателни инвестициите в технологии, като хибридните автомобили например.

Стойността на емисиите на търговската платформа на Европейския съюз в момента е едва 30-40 долара за тон. Пет пъти по-високи нива означават, че може да има далеч по-голям ефект за бизнеса и гражданите.

Нобуро Танака, изпълнителен директор на IEA, заяви, че

светът се нуждае от "технологична революция"

за да намали наполовина парниковите газове до 2050 г. Всичко това "напълно ще трансформира начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия", допълни той. "Ако наистина ще намаляваме газовете до мечтаните 50%, цените трябва рязко да се повишат."

Международният панел по промяната на климата - консултантска организация към ООН на световните лидери, стигна миналата година до заключението, че в средата на века въглеродните емисии трябва да намалеят с 50 до 85 процента, за да се избегне повишаване на глобалните температури с 2 градуса.

В групата на осемте индустриално най-развити държави, известна още като Г-8, само две не подкрепят тези цели - САЩ и Русия. Останалите - Япония, Германия, Франция, Италия, Великобритания и Канада, са "за".

Докладът на IEA, поръчан именно от Г-8, определя общите разходи в следващите 40 години на

впечатляващата сума от 45 трилиона долара

Това е еквивалентно на 1.1% от икономическия продукт на световната икономика за периода.

Според агенцията светът се нуждае от 32 нови ядрени централи и 17 500 нови ветрогенератора всяка година, както и оборудването на 35 ТЕЦ-а на въглища с инсталации за улавяне на въглеродните емисии на всеки 12 месеца. В момента инвестициите в тази посока са далеч-далеч от нужното.

Докладът на IEA посочва още, че ще е необходимо комерсиализирането на технологии, които днес все още са смятани за експериментални или твърде скъпи. "Почти 1 милиард слънчеви или горивни клетки трябва да излязат на пътищата до 2050 г.", настояват от IEA.

За да станат тези коли привлекателни и достъпни за клиентите, въглеродните емисии трябва да струват поне 200 долара на тон - само така ще се покаже, че постигаме необходимия технологичен напредък. Ако пък изключим технологичния фактор, цената на тон емисии ще трябва да скочи до 500 долара за тон.

Цифрата е шокираща - близо 15 пъти сегашните нива - и според анализатори технологиите ще предотвратят този сценарий.

Джон Люлин, наблюдател в "Лемън брадърс", прогнозира, че учени и специалисти ще ни помогнат цените да паднат. "Предизвикателството наистина е огромно, но ако вярваме в пазарните механизми и изобретателността на предприемачите, то колкото по-усърдно се провеждат политиките за климатичните промени, толкова по-бързо ще дойде технологичният отговор." Според него 60% от инвестициите ще трябва да дойдат от развиващите се държави.

Споровете кой какво трябва да плати са голям проблем пред убеждаването на гиганти като Китай, Индия и други бързо развиващи се, но бедни икономики да се включат в схемите за търговия с вредни емисии.

Имат ли избор обаче правителствата, дори тези в Пекин и Делхи? Според IEA не. Обяснението е, че в противен случай в средата на века увеличението на вредните за климата газове ще достигне 130%. В комбинация с това търсенето на петрол ще се увеличи със 70%. Това се превежда не само като милиони нови автомобили, бълващи газове, но и е практически непостижимо, защото се равнява на пет пъти сегашното производство на нефт в Саудитска Арабия.

Много далеч сме от устойчиво развитие

независимо от масовото приемане на проблема с климата. "В действителност бълването на въглероден двуокис през последните години дори се е увеличило", коментира Нобуро Танака. "Няма начин да избегнем намаляването на газовете. Цената е едва 1% от БВП на световната икономика, което означава, че целта е постижима", допълва Го Хибино, старши мениджър в изследователския институт "Мицухо".

Докладът на IEA също показва, че няма невъзможни неща - инвестициите в мобилизация за търсене на нови технологии в следващите 15 години трябва да са от порядъка на 10 - 100 милиарда долара, което не е невъобразима сума. Част от движението в тази посока е намаляването на потреблението на петрол - според агенцията през 2050 г. то трябва да е с 27% по-малко от това през 2005 г.

"Ще се нуждаем обаче и от някаква финансова институция или схема за постигането на всичко това. Много трудно ще е за основаната във времената на петролната криза от 70-те години IEA без помощ и участие от развиващите се държави", допълва Хибино.

Екорегулатор иска 5 пъти по-високи данъци за вредни емисии

Компаниите трябва да плащат пет пъти по-високи данъци върху въглеродните емисии, за да се изпълнят ефективно целите на програмите за намаляване на вредните газови емисии. Това заяви в петък Международната енергийна агенция (IEA).

Експертите на агенцията стигнаха до извода, че данъкът върху 1 тон емитирани вредни газове трябва да нарасне почти 5 пъти до 200 долара за тон (в момента според условията на Европейската схема за търговия с емисии ставката е само 43 долара за тон). Такъв размер на данъка ще осигури достатъчно постъпления, които после могат да бъдат инвестирани в нови технологии, съобразени с еконормите, смятат от организацията. Такива технологии могат да помогнат не само на компаниите, но и обикновените потребители, да замърсяват в по-малка степен околната среда - например чрез разработването на автомобили с водородни двигатели, посочват от IEA.

Според организацията 60% от всички инвестиции в екотехнологии трябва да се направят в развиващите се страни. Все още обаче нито богатите, нито развиващите се държави са стигнали до консенсус по въпроса кой точно трябва да плати за тези инвестиции. Страни като Индия и Китай например са против въглеродните данъци, въпреки че ще могат да си върнат по-голям процент от вложенията. Развитите страни също са разединени - докато Франция и Италия подкрепят идеята, Русия и САЩ все още подхождат резервирано към нея.

"Ако наистина искаме да намалим с 50% вредните емисии, ще трябва да направим много рязко увеличение на въглеродните данъци", заяви Нобуо Танака, изпълнителен директор на IEA. "За тази цел имаме нужда от технологична революция, която напълно да трансформира начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия", каза още Танака.

Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC) фиксира 2050 г. като краен срок за намаляване на въглеродните емисии в световен мащаб наполовина. Оптималният вариант е намаление с цели 85%. Според организацията тези мерки са необходими, за да се предотврати повишаване на средните температури по света с 2 градуса по Целзий, което би оказало неблагоприятно влияние върху климатичните условия.

Международната енергийна агенция пък си е поставила за цел да популяризира екотехнологиите сред представителите на бизнеса и обикновените домакинства. Организацията се надява до средата на века да привлече интереса на компаниите и да ги насърчи да използват екотехнологии, които в момента се считат за твърде скъпи и неефективни. От IEA се надяват още да бъдат продадени поне 1 млрд. автомобила с електрически или водородни двигатели. За да се осъществят тези цели обаче, са нужни вложения в технологиите.

Кипър разработва планове за изграждане на соларни електроцентрали

Кипър разработва планове за изграждане на соларна електроцентрала с мощност 50 мегавата, както и на соларни паркове на острова, за да задоволи нуждите си от енергия и да покрие изискванията за намаляването на парниковите газове. Технологията вече се прилага в Испания, където местната компания АБЕНГОА изгражда най-големия соларен парк в Европа.

Първата соларна инсталация пък вече функционира край Севиля в района на Санлукар ла Майор. Тя е с мощност 11 мегавата, като се предвижда до 2010 г. да бъдат изградени осем централи с обща мощност 302 мегавата. ABENGOA е инвестирала 35 млн. евро за строежа на първата инсталация и се очаква инвестицията да нарасне до 1.3 млрд. евро за останалите осем мощности.

Производството на 50 мегавата електроенергия е в рамките на поетите от Кипър ангажименти пред ЕС, според които до 2010 г. страната трябва да покрива 6 на сто от енергийните си нужди, или 250 мегавата от възобновяеми енергийни източници. Соларните централи и паркове в Кипър могат да покрият нуждите на острова, които рязко нарастват през летните месеци.

Планираната 50-мегаватова соларна електроцентрала ще струва 300 млн. евро, а за строежа й ще е необходима площ от 40 хиляди квадратни метра. Смята се, че цената на произвежданата от нея електроенергия ще варира между 15 и 18 евроцента. Това означава, че соларният ток ще бъде почти два пъти по-евтин от електричеството, произвеждано с помощта на фотоволтаични системи. В Никозия хранят надежди, че финансирането на проекта ще бъде поето отчасти от структурните фондове на ЕС.

Производството на електроенергия по този способ се извършва с помощта на инсталирани на земята параболични огледала, които привличат слънчевите лъчи до десет хиляди повече на квадратен метър. Акумулираната топлина е от 1100 до 1500 градуса и с нея се подгрява течност, която произвежда пара за задвижването на електрогенератори. Тази технология е по-ефективна от фотоволтаичните елементи, които поглъщат повече слънчева енергия, отколкото отразяват.

Британци изобретиха универсален хибриден блок

Универсален хибриден блок, който може да се монтира на всички съвременни автомобили, представиха изследователи от британската компания "Майра"(Mira). Той носи името "H4V" и работата му беше демонстрирана на обикновена "Шкода Фабия" комби.

След модернизацията тестовата кола е намалила разхода си на гориво с 61%, а изхвърляните вредни газове с 41 на сто. Във фабията англичаните са монтирали два електродвигателя на задния мост с мощност по 35 киловата(47 конски сили), като по този начи автомобилът вече е със задвижване 4Х4. Бензиновият мотор на колата е мощност 60 киловата(80 к.с.).

Фабията е получила и два акумулатора с капацитет 30 киловата всеки. Въпреки сериозното допълнително тегло на електромоторите и батериите автомобилът е запазил динамичните си характеристики.

Очакванията са хибридният модул H4V да започне да се предлага масово от 2010 година, като цената му ще е около 2000 британски лири(2511 евро).

Турция ще се присъедини към протокола от Киото

Министърът на околната среда на Турция заяви, че страната е готова да се присъедини към Протокола от Киото за намаляване на емисиите на парникови газове.
Вейсел Ероглу изпрати днес писмо до министерството на външните работи , в което обявява, че страната одобрява и се присъединява към Протокола от Киото. Турция първоначално отказа да подпише протокола на Обединените нации относно глобалното затопляне, като аргументира отказа си с необходимостта да завърши индустриалното си развитие преди това. Но страната се намира под натиск от страна на ЕС да подобри стандартите си по отношение на околната среда.

Протоколът от Киото задължава 37 развити страни да намалят в периода 2008 - 2012г. емисиите на газове с парников ефект с 5 процента спрямо нивото от 1990г.

Справянето с вредните емисии ще струва 45 трилиона долара

Намаляването на въглеродните емисии наполовина до 2050 г. ще струва на човечеството 45 трилиона долара в допълнителни разходи за енергия, предаде Ройтерс, цитирайки преценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Използването на въглища е един от най-големите фактори за замърсяване с парникови газове. Това обаче е и един от най-евтините източници за енергия, а въвеждането на технологии и мерки за ограничаване на екологичната вреда ще оскъпи значително световната цена на енергията.

"Това е огромна сума", каза анализаторът от МАЕ Питър Тейлът след срещите по време на конференция за климата в Германия. Светът ще трябва да се справи с напълно различна енергийна система, каза той.

За да се постигне целта за намаляване на емисиите, използването на възобновяеми източници ще трябва да допринася за 50 на сто от произвежданата енергия, а не както досега за едва 18 на сто, каза Тейлър.

МАЕ направи преценката си на базара на замърсяването с въглероден диоксид към 2005 г. и изгради модел с намаляването на количествата наполовина в следващите 42 години.МАЕ определи 17 ключови технологии, които биха могли да помогнат за постигането на целта до 2050 г. В мерките се включва складиране на вредните газове, особено от електроцентралите. Предстои и да се тестват технологиите за водородни горивни клетки.

Дори и с постигането на плана обаче през 2050 г. замърсяването ще остане над нормите и ще представлява климатичен проблем, коментират експертите. В по-дългосрочен план голяма част от замърсяването ще запази сравнително високи концентрации.

Help Save This BioGems Today

Патагония


Йелоустоун
Бялата мечка
Птичият хабитат и много други

For Kids a polar action guide (pdf)

Спасете тези великолепни места и животни в опасност на сайта http://www.savebiogems.org/

Също в този сайт може да отидете на тур с Google Earth

Влезте и разгледайте! Обещавам ви, че няма да съжалявате.

P.S. Знам, че блога е за глобалното затопляне, но публикувах тази тема, защото аз съм запален природозащитник, а и знам, че и на вас ще ви е интересно.

Северния полюс може да остане без лед още през тази година

Учени от щатският Национален информационен център по снежна и ледена покривка (NSIDC) смятат, че за пръв път в историята е възможно ледената покривка на северния полюс да се разтопи изцяло. "Очакванията за това лято са тревожни - казва проф. Марк Сирийз, старши изследовател в центъра. - В момента на полюса има тънък едногодишен лед. Това увеличава вероятността северният полюс да остане без лед още тази година."

Сирийз смята, че въпреки медийния интерес към събитието, северният полюс не е толкова важен сам по себе си. "Това е просто още една точка на глобуса", казва той. Важно за учените в случая е, че многогодишният лед - този, който не се топи през лятото, не се трупа достатъчно бързо, за да компенсира общото топене на арктическата покривка. Тя обикновено достига максималния си размер през март, а според данните на щатския изследователски център, в последно време този максимум намалява с 44 000 кв.км годишно - територия приблизително наполовината на България. И това не е всичко: на сателитни снимки се вижда, че по-голямата част от арктическия лед е тънък, нов лед, формиран от миналата есен насам. Той е много по-крехък от многогодишните образувания и се топи много по-лесно.

За това състояние на полярния лед вина имат и изключително високите температури през изминалото арктично лято. Обикновено през топлия сезон се топи половината от едногодишния лед, образуван между септември и март. През лятото на 2007 г. се разтопи почти целия. Благодарение на това за пръв път в писаната история митичният Северозападен проход, който легендарният капитан Кук не успява да прекоси през ХVІІІ век, става достъпен за обикновени кораби.

И макар за рекордните температури през изминалото арктично лято да са спомогнали някои уникални фактори, като топлите ветрове например, Сирийз не е особено оптимистично настроен: "Дори и тази година да се стопи само половината от едногодишния лед - каквото е обичайното количество, ледената покривка през лятото пак ще е изключително малка."

Като потвърждение на думите на Сирийз идва и независимо изследване на учени от Колорадския университет в Болдър. Техните изчисления показват, че това лято съществува 59-процентова вероятност рекордът за минимална покривка на арктическия лед да бъде счупен за трети път през последните пет години.

В Бон започва международна конференция, посветена на глобалното затопляне

В продължение на две седмици от днес в Бон започва международна конференция за глобалното затопляне. В нея ще участват близо 2000 представители от 162 страни и десетина експертни агенции, които ще работят върху споразумение за глобалното затопляне.

Дискусиите ще се основават върху споразумението, което бе взето през декември в Бали и което предвижда на първо време САЩ, Китай и Индия се присъединят към международните усилия за намаляване на вредните емисии.

Участниците в конференцията в Бали се споразумяха върху необходимостта да се фиксира новите задачи до декември 2009 г. На друга конференция четири месеца по-късно в Банкок бе определена програмата за преговори.

Учените смятат, че вредните емисии до 10-15 г. ще достигнат пиковата точка и след това до 2050 г. ще намалеят на половината, за да не се стигне катастрофални промени в климата, както за сушата, за водата и въздуха, а също така и за растителния и животински свят.

Броя на ураганите и бурите в Атлантическия океан ще намалее

Малко, но по-силни урагани могат да се очакват в Атлантическия океан към края на века. Това показват симулации на американската правителствена лаборатория за динамика на флуидите в Ню Джърси, съобщава Ройтерс. Те са в абсолютен противовес с досегашните прогнози, че глобалното затопляне ще предизвика зачестяване на природните стихии.

В последните десетилетия на XXI век може да се очакват до 18 процента по-малко урагани и 27 процента по-малко бури, сочат получените данни. За снетка на това обаче те ще са значително по-силни.

Предишни подобни изследвания показват, че съществува връзка между покачващите се температури на водите в тропическите части на Атлантика. Те се явяват и основният източник на енергия за силните стихии, като урагана Катрина, който предизвика небивали разрушения в Ню Орлиънс през юли 2005 г.

Според изчисления на американски икономисти, Катрина е нанесла щети за около 80 млрд. долара, преминавайки през множеството нефтени платформи в Мексиканския залив.

Сезонът на бурите в Атлантическия океан тази година започва на 1 юни. Очакванията са той да по-силен и да донесе повече от средното равнище от 10 трипически бури и шест урагана.

Латиноамериканските и европейските страни ще предприемат съвместни действия срещу бедността и глобалното затопляне

Латиноамериканските и европейските страни приеха програма за съвместни действия за борба с бедността и глобалното затопляне, предаде БТА. В заключителната декларация на завършилата снощи в перуанската столица среща на върха ЕС-Латинска Америка и Карибите са набелязани конкретни насоки за сътрудничество за осигуряване на устойчиво развитие, решаване на социалните проблеми и разширяване на взаимната търговия.

Подписите си под документа поставиха над 50 държавни и правителствени глави от двата континента. Участниците изразиха дълбока загриженост от социалните и политически последици от високите цени на храните, като цитираха примера с безредиците в Хаити.

Необходими са спешни мерки за подпомагане на страните, които са най-уязвими от повишаването на цените на селскостопанската продукция, се подчертава в декларацията. Участниците са съгласни, че бедността е една от причините за емиграцията на латиноамериканците в Европа и се задължават да подхождат към този проблем от хуманни позиции при строго спазване на човешките права на всички емигранти без изключение.

На срещата за първи път бе приета съвместна програма за борба с глобалното затопляне, наречена ЮрокЛима. За първоначалното й реализиране Еврокомисията вече отдели 5 млн. евро. Планът за действия предвижда трансфер на европейски екологично чисти технологии, обмен на опит, координация на различни равнища в дадената област.

Глобалното затопляне ще помогне на Гренландия да се обсоби като отделна държава

След трийсет години като автономна област на Дания Гренландия е на път да се превърне в самостоятелна държава, и то благодарение на глобалното затопляне, пише датският в. "Берлинске тиденде". Бързото топене на ледниците, предизвикващо сериозни притеснения сред учените по света, може да се окаже от полза за гренландците, тъй като след броени години може да направи достъпни огромните енергийни запаси на острова. По предварителни изчисления под вечните ледове на най-големия остров в света се крият поне 30 млрд. барела нефт, които ще го направят желан партньор за световните петролни компании.

Преди дни датският премиер Андерс Фог Расмусен пристигна в гренландската столица Нуук, където предаде на местните власти план за преминаване от автономия към независимост. Планът, съставен от 16-членна датско-гренландска комисия, предвижда постепенното намаляване на субсидиите от страна на Дания в съответствие с увеличаването на приходите на Гренландия от бъдещия добив и търговия с нейните енергийни и минерални запаси. През първите години Гренландия ще запазва по 10 млн. евро от приходите, като останалата част ще бъде поделена с Дания. В момента, когато приходите достигнат 800 млн. долара, датските държавни субсидии ще спрат. Днес Копенхаген отпуска годишно по около 400 млн. евро за автономната си област, която освен това е силно зависима от вноса на датска продукция.

Преди да влезе в сила, планът трябва да бъде одобрен от датския парламент и населението на Гренландия, наброяващо едва 58 хил. души. Повечето датски партии, както и самите датчани не са против идеята, въпреки че отделянето на Гренландия на практика ще лиши скандинавската страна от 98% от територията й. Гренландците пък ще имат възможност да се произнесат на национален референдум на 25 ноември. Ако отговорът им е положителен, независимостта вероятно ще бъде обявена на 21 юни 2009 г. - точно 30 години, след като в Гренландия беше въведено местно самоуправление.

Цените на бирата рязко ще се покачат поради промените на климата

Стойността на бирата в близките десет години ще се покачи силно зарадзи суровините, които се използват в производството на тази напитка.

Сред многобройните негативни последствия от промените в климата, новозеландски експерти посочиха срив в производството на ечемик – ключовата суровина за производството на пиво.

Професорът от новозеландския национален институт за проучване на атмосферата и водите Джим Селинджър посочи пред провеждащата се научна конференция в Нова Зеландия, че промените в климата ще доведат до сериозен спад на добивите.

Сред основните причини за понижаването на производството на суровини за бира в близките 30 години Селинджър посочва повишението на средногодишните температури. Допълнителен фактор е и намаляването на водоизточниците на селскостопанските региони.

Според новозеландския учен, промените в климата ще създадат сериозни затруднения в сектора на производството на бира, което ще се насочи към търсенето на нов вид суровини. Представител на австралийската пивоварна индустрия е посочил пред изданието, че освен промените в климата, които влияят на предлагането на ечемик и захар, производителите на бира ще трябва да се съобразяват с цените на алуминия, използван широко в опаковането на този продукт.

Намаляването на площите с ечемик се дължи не толкова на производствени промени, колкото на рентабилния добив на мляко.