Най-големите реки в Азия са застрашени от глобалното затопляне

Условията за живот на хиляди тибетци са застрашени заради глобалното затопляне и последствията от него върху околната среда, предупредиха експерти, цитирани от Франс прес и БТА.

Застрашени са районите, където се намират изворите на трите най-големи реки в Азия. Топенето на ледниците в планините, разположени близо до Тибетското плато, предизвиква ерозия на почвата в прериите и районите с влажен климат, застрашавайки басейните на реките Яндзъ, Хуанхъ и Меконг.

Топенето на ледниците е сериозен феномен, заяви ученият Син Юанхун, който ръководи изследователска група в района на извора на Яндзъ. До 30 на сто от ледниците могат да изчезнат през следващите 10 години, увери той. Районът доставя половината от водата на река Хуанхъ, 25 на сто от тази на Яндзъ и 15 на сто от онази на Меконг. Около 580 милиона души живеят в басейните на тези три реки.

През 2005 г. в Китай бе въведена в действие програма на стойност 7,5 милиарда юана (над 900 милиона евро), за да се спре ерозията на почвата в района на изворите. Тази програма бе окачествена като най-големия проект за екологична защита на страната. Когато ледената покривка се топи, почвата губи способността си да поглъща водата, обясни Юанхун. В рамките на проекта около 20 000 тибетски овчари бяха отдалечени от прериите.

Местата за паша значително са намалели. Много овчари са принудени да скъсат с традиционния номадски живот. В префектура Юйшу, която обхваща по-голямата част от площта на района на изворите, половината от нейните 270 000 жители се препитават с животновъдство.

Пресушаването на езера и сушата в райони с влажен климат са друг проблем. От 1976 до 2008 г. блатата и мочурищата намаляха с 32 на сто в района на изворите на трите реки, отбеляза Вън Гънсюй от Института за околната среда в Цинхай. БТА

Топенето на алпийските ледници се ускорява поради течения в Атлантическия океан

Топенето на алпийските ледници се ускорява заради вариации в морските течения в Атлантическия океан, са установили швейцарски учени, съобщи Франс прес.

Като изследвали данни за трийсетина швейцарски ледници през последните повече от 100 години, както и снимки и топографски данни, учени от Федералния политехнически институт в Цюрих констатирали, че течения в Атлантическия океан допринасят за топенето на ледниците, допълва БТА.

Учените взели предвид т.нар. атлантическа мултидесетилетна осцилация (AMO).

Става въпрос за големи циклични вариации на атмосферното и океанското течение в северната част на Атлантическия океан.

Тези вариации се увеличават или намаляват в зависимост от температурата на океанската повърхност.

Ледниците не реагират единствено на глобалното затопляне, предизвикано от увеличаването на парниковите газове, а и на естествените вариации в температурата, заяви един от ръководителите на изследването проф. Мартин Функ.

Половината от вариациите в големината на ледниците се дължи на глобалното затопляне, а другата половина - на теченията в Атлантическия океан, допълни той. Учените от института не искат да омаловажат също ролята на човека в този феномен. Последствията от глобалното затопляне са неоспорими, отбеляза Функ.

Главният автор на изследването Матиас Хус поясни, че ледниците са осъдени на бавна, но неизбежна смърт. Тъй като феноменът AMO е цикличен, през следващите няколко години се очаква забавяне на топенето на ледниците. Това обаче не означава, че те ще бъдат спасени, смята Хус.

Окисляването на океаните може да навреди на морските обитатели

Бързото окисляване на океаните, които поглъщат над една четвърт от количеството въглероден диоксид, свързан с човешката дейност, отдавна безпокои учените, съобщи Франс прес, цитирана от БТА. Те са разтревожени от последствията от окисляването на океаните върху корали, мекотели и други морски видове. На 1200 км от Северния полюс, край норвежкия архипелаг Шпицберген учени от 9 европейски страни са започнали широкомащабен експеримент, за да опознаят по-добре този феномен. Експериментът е в Арктика, защото студената вода поглъща по-бързо парниковите газове в сравнение с топлата, заяви Жан-Пиер Гатузо, океанограф от Френския център за научни изследвания и координатор на проекта "Епока". Именно в тези полярни райони океанът се окислява най-бързо, допълни той. От началото на индустриалната ера киселинността на океаните се е увеличила с над 30 на сто, достигайки нива, каквито не е имало от най-малко 55 милиона години. Тази тенденция скоро не се очаква да се промени, защото емисиите от въглероден диоксид не намаляват. В рамките на експеримента учените са потопили във водата 9 големи херметически затворени цистерни и са инжектирали в тях въглероден диоксид, за да се симулира очакваната еволюция на киселинността на океаните до 2150 г. и да се наблюдава реакцията на екосистемите. Интересува ни скоростта на окисляването, отбеляза Гатузо. Учените са на мнение, че с тези бързи темпове окисляването на океаните застрашава морския живот. Коралите се затрудняват да изградят скелетите си, а мекотелите - черупките си. Що се отнася до микроорганизмите, които живеят само няколко дни, можем да се надяваме, че те ще се приспособят до около един век, дори ако окисляването на океаните достигне по-критични нива, смята германският океанограф Улф Рибезел. Колкото до организмите, които живеят дълго като коралите, приспособяването им изглежда далеч по-малко вероятно, защото ще са нужни няколко поколения за промяна на генетичния им състав, поясни той. БТА

Арктическият лед може да достигне рекордно малки размери това лято

Данни, показващи, че Арктическият крайбрежен лед може да достигне рекордно малки размери това лято, подчертават необходимостта международната общност да мобилизира усилията си в борбата срещу глобалното затопляне, предадоха Асошиейтед прес и АФП, като цитираха резултати от изследване на специалисти от Световния фонд за дивата природа (WWF).

Наблюдения върху ледената покривка и дебелината й показват, че за втора поредна година нивото на леда е рекордно ниско. Това означава, че продължава "катастрофална" тенденция, която може да застраши полярните растения и животни и да ускори глобалното затопляне.

"Ако се вземе предвид намалената дебелина на леда, може да се окаже, че общото количество на леда в Арктика тази година е по-малко, отколкото през всяка друга година от началото на наблюденията", твърди Мартин Зомеркорн, старши съветник по климатичните проблеми от Арктическата програма на WWF.

"Това е също първата година, в която Северозападният път и Североизточният път съответно покрай Северна Америка и Русия не са сковани от ледове", отбелязва Зомеркорн. 

61% от европейските граждани се опитват да се борят с промяната на климата

Повечето от жителите на ЕС лично предприемат мерки, за да намалят изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата, което е една от причините за промяната на климата.

Изследване на Евробарометър, в което са взели участие повече от 30 хиляди души, показва, че 61% от европейските граждани се опитват да се борят с промяната на климата.

В частност, 28% от анкетираните се стремят да използват по-екологичен транспорт, а 27% се стараят да закупуват сезонни плодове и зеленчуци.

Според данните от проучването, 31% от гражданите на ЕС не правят нищо, за да променят своите навици, с цел борба с промяната на климата.