Арктическият лед може да достигне рекордно малки размери това лято

Данни, показващи, че Арктическият крайбрежен лед може да достигне рекордно малки размери това лято, подчертават необходимостта международната общност да мобилизира усилията си в борбата срещу глобалното затопляне, предадоха Асошиейтед прес и АФП, като цитираха резултати от изследване на специалисти от Световния фонд за дивата природа (WWF).

Наблюдения върху ледената покривка и дебелината й показват, че за втора поредна година нивото на леда е рекордно ниско. Това означава, че продължава "катастрофална" тенденция, която може да застраши полярните растения и животни и да ускори глобалното затопляне.

"Ако се вземе предвид намалената дебелина на леда, може да се окаже, че общото количество на леда в Арктика тази година е по-малко, отколкото през всяка друга година от началото на наблюденията", твърди Мартин Зомеркорн, старши съветник по климатичните проблеми от Арктическата програма на WWF.

"Това е също първата година, в която Северозападният път и Североизточният път съответно покрай Северна Америка и Русия не са сковани от ледове", отбелязва Зомеркорн. 

61% от европейските граждани се опитват да се борят с промяната на климата

Повечето от жителите на ЕС лично предприемат мерки, за да намалят изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата, което е една от причините за промяната на климата.

Изследване на Евробарометър, в което са взели участие повече от 30 хиляди души, показва, че 61% от европейските граждани се опитват да се борят с промяната на климата.

В частност, 28% от анкетираните се стремят да използват по-екологичен транспорт, а 27% се стараят да закупуват сезонни плодове и зеленчуци.

Според данните от проучването, 31% от гражданите на ЕС не правят нищо, за да променят своите навици, с цел борба с промяната на климата.

Биолози спасиха Магеланови пингвини

Близо хиляда млади Магеланови пингвини са открити умрели или умиращи на бразилското крайбрежие в район на 2000 км от обичайния им път за мигриране. Според биолози те са били отнесени от необичайно силно и топло течение, предава АФП.

"Такова нещо не бяхме виждали", заяви Шейла Сера, биолог от Института за морските бозайници в бразилския град Салвадор- НПО, която се грижи за опазването на бяло-черните птици, достигащи 76 см.  Най-големият брой изхвърлени на брега пингвини досега е бил двадесетина през 2001 г. Магелановите пингвини (Spheniscus magellanicus), които се размножават на многобройни колонии в южната част на Аржентина и в Чили напускат тези райони, за да мигрират на север между март и септември, следвайки рибните пасажи.  Естествената граница на морските течения е крайбрежието на щата Рио де Жанейро. Тази година обаче Магелановите пингвини са стигнали далеч по- на север - в район близо до екватора.  През юли цяла колония Магеланови пингвини са наблюдавани в Салвадор. Почти всички пингвини, изхвърлени в северната част на Бразилия са млади и изгладнели. Те пристигат в състояние на хипотермия и първото нещо, което трябва да се направи е да се стабилизира температурата на тялото им на 39-40 градуса.  Дават им се течности и се държат на топло. Следва хранене със сонда - риба и витамини като добавки. Едва след това те може да се хранят с цели риби - кило сардини или аншоа на ден за пингвин. Прави им се баня веднъж дневно.  За възстановяването им са необходими 60 дни. Според биолозите климатичното явление Ел Ниня, свързано със затоплянето на планетата, вероятно е причината птиците да попаднат на североизточното крайбрежие на Бразилия.  В края на септември Магелановите пингвини ще бъдат транспортирани с военен самолет от Салвадор до щата Рио де Жанейро, за да продължат миграцията си към Патагония.

Голяма част от китовете и делфините са застрашени от изчезване

Някои големи китове като гърбатите се възстановяват от заплахата за изчезване, подпомогнати от ограниченията върху лова им, съобщи Ройтерс, позовавайки се на международен доклад.

Прегледът на състоянието на китоподобните - група от около 80 вида китове, делфини и муткури, показва, че много от по-малките видове все още са в опасност.

Най-голяма заплаха за тях е заплитането в риболовните мрежи, каза Световния съюз за опазване на околната среда, който изготвя "Червен списък" на застрашените видове.

Около четвърт от китоподобните са застрашени от изчезване, а над 10 процента от тях, т.е. 9 вида са официално вписани като застрашени или критично застрашени.

За големите видове картината е умерено оптимистична. И сред тях обаче има застрашени.

Такъв е синият кит, който е най-голямото същество живяло на Земята, както и финвалът.

Критично застрашена е калифоринйската морска свиня (Phocoena sinus). Вероятно това ще е следващият изчезнал вид сред китовете. В същата категория е и китайският речен делфин байджи.