На кафе с климатичните скептици

Българинът е пословичен със своята скептичност и не приема нищо на доверие. Особено идеята, че климатът се променя. Веднъж един екоактивист се опитваше да ми втълпи, че глобалното затопляне е конспирация, защото при гниенето растенията отделят повече СО2, отколкото колите.

По случай Деня на Земята се разрових в интернет и попаднах на онлайн наръчника "Как да говорим с климатичен скептик". Това е поредица от статии на журналиста Коби Бек с обемна и добре систематизирана информация по въпроса. Статиите са подредени в четири категории - "Фаза на отричане", "Научни доводи", "Типове аргументи" и "Фалшификации". Имената на отделните статии представят различните доводи, които изтъкват скептиците.

Като се започне от най-елементарния - няма доказателства и глобалното затопляне е измама, мине се през доводите от подкатегорията "Климатичните промени са естествен процес", където се обособяват отделни теми като "Това се е случвало и преди", "Това е част от естествена промяна" и "То не е причинено от СО2", и се завърши с "Просто се възстановяваме от малкия ледников период".

Информацията не увисва във въздуха. Всичко е подкрепено с доволно количество факти - линкове към други статии и сайтове. Понякога под дадено твърдение са изброени и организациите, които го подкрепят.

За минута се превръщам в скептик и решавам да проверя дали статиите са наистина практични. Спомняте ли си за екоактивиста отпреди малко? След известно ровене намирам статия, която изумително точно съвпада с мнението на моя скептик: "В сравнение с природните емисии, човешките са нищожни". В статията има много цифри.

Съмнявам се, че дори моят начетен скептик е знаел, че природните емисии са с около 30 пъти повече от тези, които са дело на човека. И въпреки това за последните 150 години (откакто използваме изкопаеми горива), нещата са се променили и концентрацията на СО2 в атмосферата, която е била стабилна в продължение на няколко хиляди години, днес е около 35%.

Наръчникът може да се види на www.grist.org.

Скъпо бъдеще

Тази статия не е пряко свързана с глобалното затопляне, но мисля, че е много полезна и е свързана с вреднато човешко влияние върху Земята. Статията е взета от вестник Капитал (http://www.capital.bg/) и се надявам, че ще ви хареса.

Ресурсите на планетата застрашително намаляват. Овладяването на ситуацията зависи от осъзнаването й

Човечеството разполага само с една планета. Единствено на нея разчитаме за храна, вода, енергия, подслон... За да са щастливи, на милиарди хора по света им трябват само малко растителна храна, вода и дрехи, точно колкото да не умрат от студ, глад и жажда. Така е например в Северна Корея. За приличен живот на други са им необходими френско сирене, минерална вода Perrier, поне един автомобил, iPhone и Sony PlayStation, дрехи от Versace и истинско месо за домашните им любимци... Така е в Южна Корея. Какво ли ще стане, ако утре севернокорейците поискат да живеят като братята си съседи? А ако китайците пожелаят да имат стандарта на датчаните и индийците поискат да се хранят като французите? Всъщност няма никакво "ако" - те вече го искат...

Много сме, богати сме

В момента човечеството наброява почти 7 милиарда и продължава да се увеличава с бързи темпове. Сега сме два пъти и половина повече, отколкото в средата на миналия век (виж графиката). За този период китайците например са нараснали със 770 милиона, а индийците със 790 милиона по данни на CIA World FactBook. Това донякъде се дължи на увеличената средна продължителност на живота в западния свят. С навлизането на съвременната медицина в по-малко развитите страни обаче хората там също ще започнат масово да достигат до третата възраст, както това вече стана в Китай и Индия - там средната продължителност на живота през 2007 г. е над 70 години (пак според CIA World FactBook). Данните на Световната банка сочат, че от 1990 досега хората в тези две държави са започнали да живеят с около 10 години повече. За сравнение населението в Нигерия (около 138 милиона) живее средно едва по 47 години. Нарастващото световно население пък ни гарантира непрекъснато увеличаващо се търсене на природни ресурси.

През последните 100 години също така сме свидетели на бурен световен икономически растеж, който осигурява все по-висока покупателна способност на стотици милиони хора. Страни с огромно население като Китай и Индия се приближават към стандарта на живот на западния свят. В резултат търсенето на суровини като дърво, метал, горива и т.н. се увеличава с главоломни темпове. Така например по данни на ООН в началото на века китайците консумират 1.36 трилиона kWh електрическа енергия годишно, а през 2007 - 2.859 трилиона. Индийците пък вече са осми в света по консумация на течни горива, като са изпреварили Канада, Франция и Италия.

Ресурсите

на планетата обаче не са неограничени и напълно възобновяеми. Човечеството бавно, но сигурно, осъзнава този факт. И все пак има ли изход от задаващата се неприятна ситуация или бъдещето ще ни донесе глад и войни за блага като въглищата или водата?

Условно можем да разделим ресурсите на невъзбновяеми и възобновяеми. В групата на първите попада петролът (без който между другото производството на пластмаси ще стане изключително труден и скъп процес), въглищата, природният газ, металите, радиоактивната руда и диамантите. Запасите на част от тези суровини вече са относително намалели и цената им непрестанно се покачва. Други са толкова скъпи за получаване и опасни, че никой и не помисля за тяхната масова употреба. Такъв е случаят с радиоактивните изотопи на елементи като уран и плутоний, които използваме в ядрените си електроцентрали (и бомби). Според Световната ядрена асоциация, въпреки че на земята има суровина за много години, засега едва 16% от електричеството на Земята е получено от екологичното (или поне непроизвеждащо CO2 емисии) ядрено гориво.

Възобновяеми ресурси са водата, дървото, земеделските култури и питомните животни, тоест храната. Както показва и името им, ако тези ресурси се стопанисват разумно, не би трябвало да се изчерпят. Но това, уви, съвсем не означава, че ще има по много за всички. Просто няма къде и как да отглеждаме толкова гори и толкова растения, или пък да изхранваме достатъчно животни, които да ни дават мляко и месо. Причината е най-вече, че няма да ни стигне водата за напояване (виж карето за водата), нито сме способни да продължим да развиваме земеделските добиви с досегашните темпове. По данни на World Resources Institute земеделската продукция на земята е нараснала с невъобразимите 72% между 1961 г. и 2005 г. Или както казва Daniel Basse, консултант в AgResource Company, в цитат на деня на New York Times: "Всеки на тази планета иска да яде като американец. Но за да стане това, ще ни трябват още две или три планети.

"Добрата новина е, че все пак има ресурси, които подлежат на рециклиране. Само въпрос на време е човечеството да започне да рови из боклука си, събиран през последните 50-ина години. Дотогава вероятно рециклируемите ресурси като някои пластмаси и металите ще са добили статут на възобновяеми, разделното събиране и компостирането на боклука ще е гарантирано със закони, а изгарянето на дърво ще е абсолютно забранено.

Още по-хубава вест е, че стига да знаем как да ги използваме, на наше разположение са вечни и безплатни източници на енергия като слънцето, вятъра или температурата на земните недра, с които можем да заместим петрола, въглищата и т.н. Въпросът е кога това ще стане възможно и дали вече няма да е късно. Засега в целия свят може би само една страна - Дания, е истински напреднала по този път. Тя получава 20% от електрическата си енергия от вятърни генератори.

Големият враг

на човечеството е... самото човечество. На пръв поглед изглежда, че ако ограничим населението на Земята, ще решим проблема си. Това е вярно, но само докато едни нации живеят много по-добре от други. И само ако живеещите по-добре систематично не унищожаваха климата на планетата и не замърсяваха основните си източници на ресурси.

Промяната в климата и замърсяването на околната среда сериозно повлияват качеството и количеството на наличните природни ресурси. Така например според данните на ООН пиенето на замърсена вода в Африка причинява около 5000 стомашно-чревни разстройства всеки ден, които застрашават живота на доста деца (виж карето). Друг много добре познат по света и у нас пример е изсичането на горите, които по данни на ООН намаляват с няколко милиона хектара годишно. Според World Resources Institute през 1980 г. дърводобивът в света е бил почти 3 милиона кубични метра, а през 2005 г. - 3.5 милиона. През миналата седмица пък бе оповестено, че пшеницата в САЩ е заплашена от зараза, която може да добие епидемични размери. Виновникът е глобалното затопляне, а една епидемия в страната, която произвежда най-много пшеница в света, гарантира повишаване на цените, тоест глад в третия свят.

Технологиите няма да ни спасят

Справедливото разпределяне на благата, разумното експлоатиране на природните суровини всъщност не са технологичен проблем и затова няма начин да бъдат решени от учените. Управлението на света и устойчивото му развитие, както и борбата с екологичните проблеми, са проблем на човешкия дух и интелект, проблем на осъзнаването. Наистина технологиите за рециклиране на пластмаса или метали ще помогнат, но ние просто не можем да рециклираме до безкрай водата, почвата и дори металите.

Човечеството е доказало, че е способно да се справя с проблемите, които среща по пътя си. Еволюцията обаче винаги изисква промяна. Точно както хората са изоставили част от своите навици и инстинкти, за да живеят заедно в градовете, така и сега те трябва да заменят част от остарелите си разбирания с нови, за да живеят заедно на все по-отесняващата ни и бедна откъм природни ресурси планетата. Съвсем вероятно изглежда бъдещето да изисква човека да мисли първо за благото на обществото и чак после за своето лично осигуряване.

Подобни разрушителни последствия може да има и нагласата на всеки народ, който иска да живее така, сякаш заслужава повече от друг. И ако днес богатите могат да отстояват с успех апетитите си за ресурси, то след време прекомерните желания за контрол над стратегически суровини ще доведат до сериозни конфликти или дори до ресурсни войни. Нахлуването на Ирак в Кувейт и сблъсъците между Израел и бедната на вода Палестина, подсказват, че наличието или липсата на ключови суровини могат да подклаждат въоръжени конфликти. Любопитно е например, че от 2004 г. Израел плаща на Турция за вода с... оръжия.

Механизмите на пазарната икономика, разбира се, ще регулират процеса. И все пак това ще е до време. В настоящия момент сякаш сме изправени пред поредното предизвикателство в историята на човечеството. Проблем, който ще засегне всеки отделен човек, начина му на живот и начина му на мислене. Колко вода да ползвам? Мога ли да намаля консумацията си на храна? Събирам ли разделно боклука? Разумно ли е потреблението ми на дрехи, електроника и прочие? Мисля ли изобщо по тези въпроси?

План за обръщане на глобалното затопляне може да влоши положението

Предложеното решение за обръщане на ефектите от глобалното затопляне чрез впръскване на серни частици в стратосферата на планетата, може да влоши сериозно проблема, твърдят климатолози.

Според тях опитите да се охлади планетата чрез създаване на изкуствен щит срещу слънцето може да забавят възстановяването на озоновата дупка над антарктическата зона и нова загуба на озонов слой над Арктическия кръг.

"Нашето изследване показва, че ако в атмосферата се внесе голямо количество сяра, ще се стигне до по-бързо изчерпване на озноа от преди", смята Симон Тилмс от Националния център за изследване на атмосферата в САЩ.

Впръскването на сяра е идея, предложена от редица климатолози като възможно решение на глобалното затопляне.

Ниската соленост на дълбоките води в Антарктика е тревожна

Учени, изследващи ледените океански дълбини около Антарктика, са открили промени в солеността на водата, които могат да повлияят сериозно върху световния климат.

Група специалисти от Австралийската федерална научна и изследователска организация (CSIRO) преди броени дни са се завърнали от едномесечна експедиция до Южния океан.
Целта им е била да изследват промените в него и дали те ще се отразят върху климатичните модели в световен мащаб.

Ръководителят на експедицията Стив Ринтоул съобщава, че солеността на плътните дълбоки води около Антарктика е намаляла и те все по-често се издигат към повърхността.

Т. нар. антарктически дънни води помагат да се захранва системата от течения в Южния, Тихия, Индийския и Атлантическия океани, която пренася топлината по света.

"Дълбоките солени води около Антарктика играят важна роля в тази система и ако в тях настъпят промени, водещи до забавянето или спирането на океанските течения, в световния климат може да настъпи хаос", обяснява Ринтоул.

Изчезващи езера в Гренландия няма да повишат морското ниво

Опасенията, че оттичането на вода от вътрешността на ледената покривка в Гренландия може да допринесе за покачване на световното морско ниво, бяха опровергани от ново изследване.

Макар авторите на изследването да потвърдиха, че водата може да се излее по-бързо, отколкото на Ниагарския водопад, това изглежда не ускорява движението на части от ледената покривка към океана, както се смяташе досега.

Отстъпването на ледената покривка е сред големите грижи на климатолозите, защото стопеният лед може да доведе до покачване на морското ниво.

Топенето на ледената покривка има и други последствия - ледът и снегът отразяват слънчевите лъчи, следователно намаляването на ледената покривка означава, че Земята става по-топла.

Изследване под ръководството на Сара Дас от Woods Hole Oceanographic Institution в Масачузетс е проследило еволюцията на две повърхностни езера в Гренландия през лятото на 2006 г. и 2007 г.

Като използвали наблюдения от въздуха и сателитни снимки, изследователите проследили придвижването на ледници към брега. Дас пояснява, че най-впечатляващото оттичане на вода се случило през юли 2006 г., когато езеро с площ 5,6 кв.км се изпразнило за 90 минути.

Изследователите са на мнение, че скоростта, с която водата се е изляла, е по-голяма, отколкото на Ниагарския водопад. Екипът на Дас обаче установил също, че стопеният на повърхността лед е виновен само за малка част от движението на ледници през годината.

Дори когато е в своя пик, това движение допринася за едва 15 и по-малко процента от целогодишното движение на ледници в Гренландия, е заключил екипът на Дас.

Планините няма вечно да осигуряват питейна вода за низините

Геолози предупреждават, че планините в света няма вечно да могат да осигуряват питейна вода за низините.

"Около 7% от световните планини са много важен източник на прясна вода", казва Даниел Вивироли от Бернския университет (Швейцария).

Тази цифра ще се увеличи, тъй като 37% осигуряват значимо количество вода и тяхната роля ще нарасне през следващите години. "Колкото по-сух става климатът в низините, толкова по-голямо значение придобиват планините", смята Вивироли.

В рамките на годишното заседание на Европейския съюз по геоложки науки във Виена швейцарският учен изтъкна, че е важно да се знаят количествата на оттичащите се води.

В бъдеще от тези ресурси все повече ще зависят субтропичните, сухите и полусухите райони.

"Изследванията върху климатичните изменения предвиждат, че влажните райони ще стават по-влажни, а сухите - още по-сухи", изтъква климатологът от Вашингтонския университет Филип Моут.

Кармен дьо Жон от Савойския университет във Франция, която изследва планинската хидрология в Европейските Алпи, отбелязва, че с повишаването на температурите нивата на снежната покривка се придвижват все по-нагоре в планините.

"От снеговете и ледниците в резервоарите попада все по-малко вода, докато в същото време потребността от вода непрекъснато се увеличава. Това може да доведе до омагьосан кръг", прогнозира дьо Жон.

"От една планина може да се стича едно и също количество вода от топенето на снежната покривка, но когато то започва по-рано, не остава вода за захранване на потоците в низините през сухите летни месеци", отбелязва Моут.

Това ще се отрази особено тежко върху растениевъдството, което ползва 70% от прясната вода в света. Според Моут трудно може да се отговори на въпроса дали след 50 години в алпийските "водни кули" ще е складирана достатъчно вода.

"Дори в Алпите, един от символите на покритите със сняг склонове и свежи зелени хълмове, нивата на подпочвената вода в някои райони са намалели с 25% през последните 100 години и там предстои суша", прогнозира дьо Жон.

Морската сол влошава замърсяването на въздуха

Морската сол увеличава замърсяването на въздуха по крайбрежието, установиха американски и канадски учени, цитирани от ЮПИ. Това означава, че въздухът в пристанищните градове е много по-мръсен, отколкото предполагаме.

Проф. Ханс Остов от университета на Калгари и екип от американското национално управление по изследване на океаните и атмосферата са изследвали качеството на въздуха в големи пристанища по югоизточния бряг на САЩ шест седмици през 2006 г.

Резултатите им показват, че замърсяването му от промишлеността и корабите се влошава много от комбинацията между слънцето и солта в него.

"Установихме неочаквано високо ниво на някои замърсители, когато те се срещнат със солта в морския въздух", каза Остов.

"Това сигурно е проблем навсякъде, където край брега има индустриално замърсяване и означава, че корабите замърсяват цялото земно кълбо в по-голяма степен, отколкото мислим".

Австралия е изправена пред нови заплахи заради глобалното затопляне

Изследване на специалисти от Австралийската федерална научна и изследователска организация (CSIRO) показва, че в резултат на глобалното затопляне пейзажът на много места в страната ще се промени, което ще изправи пред нови заплахи местната дива природа.

Учените прогнозират, че по отношение на 1990 г. температурите в Австралия ще се повишат с 1 градус по Целзий до 2030 и с 1,8 градуса по Целзий до 2070 г.

В резултат на това някои растения и животни ще се появят на места, където не са били срещани до момента, а други ще изчезнат от районите, където някога са били широко разпространени.

"Трябва да сме особено внимателни с новите плевели и вредители, които ще се възползват от климатичните промени.

Има опасност те да се разпространят в нови области и да застрашат характерните за тях видове", казва д-р Майкъл Дънлоп от изследователския екип.

Авторите на проучването смятат, че ако насочат усилията си към опазването на колкото се може повече типове хабитати, повече видове ще имат шанса да оцелеят и да се приспособят към климатичните промени.

Топенето на ледниците може да предизвика изригване на вулкани

Глобалното затопляне има много по-голям ефект от топенето на ледниците. То се отразява и върху магмата в земните недра.

Каролина Пали от университета на Лийдс и Фрайнстайн Зигмундсон от университета на Исландия изчислиха ефекта от топенето на ледника Вахтнайокутъл върху земната кора и магмата под него.

Ледникът, който е най-големият в Исландия, се топи със скорост 5 куб. км на година. С изчезването на леда натискът върху скалите дълбоко под него намалява.

Това увеличава скоростта, с която скалите се стопяват в магмата с 10 процента. В Исландия има няколко активни вулкана под леда.

Последното голямо изригване е от 1996 г. в Гялп, а преди това през 1938 г. Интервалът е от 58 години.

Според Пали и Зигмундсон допълнителната магма, получена заради топенето на ледовете, е достатъчна да захранва вулканични изригвания през период от 30 години.

Положението в Исландия обаче не означава задължително, че скалите ще се топят по същия начин по целия свят. Вахтнайокутъл е на границата между две плочи.

Възможно е именно това да увеличава ефекта от по-малкия натиск. Намаляването на ледовете ще има още един ефект върху вулканите, който ще е много по-разпространен.

При промяна на натиска върху земната кора геологическото напрежение в нея също ще се променя. Това ще увеличава вероятността от изригвания, включително и на нови места.

Глобалните температури тази година ще са по-ниски

"Движението на глобалните температури в по-дългосрочен период показва, че затопляне има", смята Жаро

Представители на Международната метеорологична организация към ООН обявиха, че очакват средните глобални температури тази година да са по-ниски от регистрираните през 2007 година.

Като причина те посочват охлаждащия ефект на тихоокеанския морско-атмосферен климатичен феномен Ла Ниня. Според Мишел Жаро, генерален секретар на метеорологичната организация, Ла Ниня ще има решаващо влияние върху температурите това лято.

Ако прогнозата се сбъдне, тя ще разклати сериозно широко разпространената теория за промените в климата. Метеоролозите не бързат да правят такива заключения обаче, като предвиждат рекордно високи температури в някоя от следващите пет години.

Ла Ниня, подобно на своя "събрат" Ел Ниньо е морско-въздушен поток в Тихия океан, който оказва сериозно влияние върху климата на цялата планета. За разлика от Ел Ниньо, който повишава температурите обаче, Ла Ниня действа по обратния начин, като носи по-хладни въздушни маси. Тази година Тихият океан ще бъде изцяло под нейно влияние, смятат метеоролозите.

Първите признаци за действието на носещия хлад феномен бяха видни тази зима, когато Австралия бе удавена от дъждове, а в много райони на Китай бяха регистрирани рекордно ниски температури.

Жаро твърди, че най-вероятно ефектът ще се усети и през лятото, когато средната температура в световен мащаб се очаква да бъде поне с градус по-ниска. Така ще се регистрира и първата "по-хладна" година, след глобалното затопляне започнало с Ел Ниньо през 1998 година.

Сред метеоролозите избухна спор дали това ще означава, че затоплянето на света е достигнало върха си и че Земята се е оказала по-устойчива на влиянието на парниковите газове, отколкото бе предварително предричано.

Жаро не отрича, че регистрираните през 1998 г. температури ще останат в историята като рекордно високи за цял век. "Когато се оценява климатът не трябва да се взима за пример конкретна година, а да се наблюдават тенденции за доста по-продължителен отрязък от време. Движението на глобалните температури в по-дългосрочен период показва, че затопляне има", смята той.

Слънцето не е причина за климатичните промени на Земята

Нови убедителни научни доказателства показват, че климатичните промени, ставащи в момента на Земята, не са предизвикани от изменения в слънчевата активност.

Последните проучвания оборват най-широко възприеманата теория на "климатичните скептици", че изменения в космическите лъчи, изпращани от Слънцето и достигащи до Земята, определят облачността и повишаващата се средна температура.

Според теорията, всяко колебание в слънчевата активност се отразява на интензитета на космическата радиация. Но според изследователи от Университета в Ланкастър, Великобритания, не може да се направи никакъв сериозен паралел между слънчевата радиацията и климата през последните 20 години.

Британският екип от учени е представил своите виждания, базирани на три различни изследвания, чрез които е търсена корелация между явленията. Резултатите са отрицателни, т.е. никаква връзка не е била установена.

Междуправителствената група по промените в климата (IPCC) е права, затова трябва по-бързо да се задействат всички възможни мерки за намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, тъй като те най-вероятно са причина за предричаните климатични катаклизми, смятат британските изследователи.

Техните открития са поредният удар по теорията за космическите лъчи въздействащи на земната атмосфера, която бе развита от датския учен Хенрик Свенсмарк, работещ в Националния космически център на Дания.

"Нашите проучвания бяха водени именно от теорията на Свенсмарк", казва проф. Тери Слоун от Университета в Ланкастър. "Смятахме, че ако той е прав, то вървим по грешен път, препоръчвайки всички онези скъпи и тежки за прилагане мерки за съкращаване на въглеродните емисии, а щом греши той, продължаваме в същия дух", казва той.

Магнитното поле на Земята, в съдействие с т.нар. "слънчеви ветрове" (потоци от електрически заредени частички от Слънцето), отклонява космическите лъчи. Според Свенсмарк, когато слънчевите ветрове са по-слаби, повече космическа радиация прониква в земната атмосфера. Тогава в същата тази атмосфера възникват повече на брой електрически заредени частички, виновни за образуването на по-гъста облачност, която охлажда климата.

Екипът на проф. Слоун е изследвал взаимовръзката чрез сравняване на периоди във времето и места на Земята, където е засичана по-слаба или по-силна космическа радиация, за да се види дали там е имало и съответните промени в образуването на облаци.

"Например, понякога Слънцето се "оригва", т.е. изхвърля огромно количество заредени частици", обяснява Слоун. "След като наблюдавахме да видим дали облачната покривка се увеличава при някои от тези изхвърляния на лъчи от Слънцето, ние не открихме нищо", казва той.

Глобалното затопляне на Марс, Юпитер, Плутон и Тритон

В тази статия ще започнем малко по-отдалеч - от Марс, Юпитер, Плутон и Тритон и по-специално на глобалното затопляне, което се наблюдава на тези планети. В следващите статии ще слезем на Земята и ще обясним нещата и от чисто земна перспектива.

Защо е важно да се разгледа глобалното затопляне на тези планети? Защото, в случай, че такова има, то причините за него трябва да се търсят в Слънцето (най-вероятно) или в друга космическа сила. Ако това е така, то теориите за парниковите газове като причинители на глобално затопляне на Земята ще бъдат поставени под въпрос.

Да видим какво казват няколко авторитетни източника:

National Geographic (2007):

"Хабибуло Абдусаматов, ръководител на Санкт-Петербургската Астрономическа Обсерватория Пулково в Русия смята, че данните от Марс свидетелстват, че текущото глобално затопляне на Земята е причинено от промени в Слънцето."

MIT за Плутон (2002):

"Плутон преживява глобално затопляне, както личи от трикратното увеличение на атмосферното налягане на планетата през последните 14 години, обяви екип от астрономи от Масачузетския Технологичен Институт (MIT), Колеж Уилямс (Williams College), Хавайския университет (University of Hawaii), Обсерватория Ловел (Lowell Observatory) и Университетът Корнъл (Cornell University) на прес-конференция днес на годишната среща на отдела за планетарни науки на Американското астрономическо общество (AAS) в Бирмингам.

....

средната температура на повърхността от азотен лед на Плутон се е увеличила с малко над 2 градуса по Целзий за последните 14 години".

При положение, че Плутон се отдалечава от Слънцето непрекъснато и се затопля, въпреки това, изглежда нещо не се вписва в теориите, пренебрегващи соларната константа.

Space.com за Юпитер (2006):

"Най-новите изображения може да осигурят свидетелства, че Юпитер е по средата на глобална промяна, която може да промени неговата температура с 10 градуса по Фаренхайт в различни части на планетоида."

MIT за Тритон (още през 1998-ма):

"Поне от 1989 година насам Тритон (най-голямата луна на Нептун, бел. ред.) преживява период на глобално затопляне. В процентно изражение това е много голямо повишение, заяви Елиът, професор по земни, атмосферни и планетарни науки и директор на Астрофизическата обсерватория Уолъс (Wallace Astrophysical Observatory). 5 процентното увеличение по абсолютната температурна скала от около -392 градуса Фаренхайт до около -389 градуса Фаренхайт е равносилно на повишение на температурата на Земята с около 22 градуса Фаренхайт."

Оказва се, че има Глобално затопляне на най-малко 4 други тела в слънчевата система, които изпитват глобално затопляне заедно със Земята. Не смятате ли, че това навежда на мисли за Слънцето и други сили от космична величина?

Ето и един цитат от теория за връзката между нивата на CO2 и Венера, съотнесени към глобалното затопляне.

"Защо отражателната способност на Венера е толкова важна? Когато отражателната способност е 0.80 теорията за Глобалното затопляне се разпада...

Нивата на въглероден двуокис на Земята са се повишили от около 0.028% от състава на атмосферата до 0.036% през последните деситилетия. Доста голямо изсилване си е да сравняваме това с CO2 концентрацията от 96.500% на Венера и да тълкуваме неконтролируеми и неизбежни събития. Земята, през своята история, преди 385 млн. години, е имала атмосфера с нива на въглеродния двуокис 10 пъти по-високи от текущите. Тези повишени нива не са довели до неконтролируемо глобално затопляне тогава, защо трябва да смятаме, че ще го направят сега?"

Предварително набелязания "дневен ред" и политика на неоснователни обвинения на всички критици на теорията на парниковия ефект спъва научния процес. Откога "Скептик" е лоша дума в науката?

В отворено писмо до IPCC Крис Ландси* пише:

"Аз лично не мога с чиста съвест да продължа да допринасям за процес, който за мен е както задвижван от предварително установен и неподлежащ на промяна дневен ред, а също така е научно необоснован."

* бивш метеоролог в отдела за изследване на ураганите към Атлантическата океанографска и метеорологична лаборатория на NOAA, в момента оперативен директор и директор наука в Националния център за ураганите в САЩ. Член е на Американския съюз на геофизиците и на Американското метеорологично общество. Има докторска степен по атмосферни науки от Университета в Колорадо.

Ето и извадка от статия, подсказваща, че теорията за парниковия ефект като причинител на глобалното затопляне не е нищо повече от балон с въздух:

"Най-добрите измервания на атмосферните температури се правят от американски метеорологични сателити и те показват колебания, но не и цялостна промяна след 1999 година.

Тази проява на ниво е точно което се очаква според главната хипотеза - противник на теорията за парниковия ефект, която твърди, че Слънцето причинява климатични промени много по-недвусмислено отколкото парниковите газове. След като силно повишава активността си през 20-ти век, Слънцето в момента се намира в пиков период, но това състояние далеч не е стабилно. Физиците предупреждават за възможно глобално охлаждане, ако Слънцето се върне към по-мързеливото си настроение, през което е било през периода на малката Ледникова епоха от преди 300 години."

Професор Ричард Линдзън от MIT предупреждава:

"Има и по-лоша страна на тази лудост. Учени, които се отклоняват от алармизма са свидетели на това как тяхното финансиране изчезва, тяхната работа се осмива, а самите те са очернени и направени за посмешище, изкарани глупаци или по-лошо. В последствие, лъжи за климатичната промяна придобиват достоверност, дори когато те вървят срещу науката, която се предполага, че трябва да е тяхна основа."

За разбиращите английски - може би ще ви е интересно да видите следващия клип с професор Линдзън: