четвъртък, 3 април 2008 г.

Глобалното затопляне на Марс, Юпитер, Плутон и Тритон

В тази статия ще започнем малко по-отдалеч - от Марс, Юпитер, Плутон и Тритон и по-специално на глобалното затопляне, което се наблюдава на тези планети. В следващите статии ще слезем на Земята и ще обясним нещата и от чисто земна перспектива.

Защо е важно да се разгледа глобалното затопляне на тези планети? Защото, в случай, че такова има, то причините за него трябва да се търсят в Слънцето (най-вероятно) или в друга космическа сила. Ако това е така, то теориите за парниковите газове като причинители на глобално затопляне на Земята ще бъдат поставени под въпрос.

Да видим какво казват няколко авторитетни източника:

National Geographic (2007):

"Хабибуло Абдусаматов, ръководител на Санкт-Петербургската Астрономическа Обсерватория Пулково в Русия смята, че данните от Марс свидетелстват, че текущото глобално затопляне на Земята е причинено от промени в Слънцето."

MIT за Плутон (2002):

"Плутон преживява глобално затопляне, както личи от трикратното увеличение на атмосферното налягане на планетата през последните 14 години, обяви екип от астрономи от Масачузетския Технологичен Институт (MIT), Колеж Уилямс (Williams College), Хавайския университет (University of Hawaii), Обсерватория Ловел (Lowell Observatory) и Университетът Корнъл (Cornell University) на прес-конференция днес на годишната среща на отдела за планетарни науки на Американското астрономическо общество (AAS) в Бирмингам.

....

средната температура на повърхността от азотен лед на Плутон се е увеличила с малко над 2 градуса по Целзий за последните 14 години".

При положение, че Плутон се отдалечава от Слънцето непрекъснато и се затопля, въпреки това, изглежда нещо не се вписва в теориите, пренебрегващи соларната константа.

Space.com за Юпитер (2006):

"Най-новите изображения може да осигурят свидетелства, че Юпитер е по средата на глобална промяна, която може да промени неговата температура с 10 градуса по Фаренхайт в различни части на планетоида."

MIT за Тритон (още през 1998-ма):

"Поне от 1989 година насам Тритон (най-голямата луна на Нептун, бел. ред.) преживява период на глобално затопляне. В процентно изражение това е много голямо повишение, заяви Елиът, професор по земни, атмосферни и планетарни науки и директор на Астрофизическата обсерватория Уолъс (Wallace Astrophysical Observatory). 5 процентното увеличение по абсолютната температурна скала от около -392 градуса Фаренхайт до около -389 градуса Фаренхайт е равносилно на повишение на температурата на Земята с около 22 градуса Фаренхайт."

Оказва се, че има Глобално затопляне на най-малко 4 други тела в слънчевата система, които изпитват глобално затопляне заедно със Земята. Не смятате ли, че това навежда на мисли за Слънцето и други сили от космична величина?

Ето и един цитат от теория за връзката между нивата на CO2 и Венера, съотнесени към глобалното затопляне.

"Защо отражателната способност на Венера е толкова важна? Когато отражателната способност е 0.80 теорията за Глобалното затопляне се разпада...

Нивата на въглероден двуокис на Земята са се повишили от около 0.028% от състава на атмосферата до 0.036% през последните деситилетия. Доста голямо изсилване си е да сравняваме това с CO2 концентрацията от 96.500% на Венера и да тълкуваме неконтролируеми и неизбежни събития. Земята, през своята история, преди 385 млн. години, е имала атмосфера с нива на въглеродния двуокис 10 пъти по-високи от текущите. Тези повишени нива не са довели до неконтролируемо глобално затопляне тогава, защо трябва да смятаме, че ще го направят сега?"

Предварително набелязания "дневен ред" и политика на неоснователни обвинения на всички критици на теорията на парниковия ефект спъва научния процес. Откога "Скептик" е лоша дума в науката?

В
отворено писмо до IPCC Крис Ландси* пише:

"Аз лично не мога с чиста съвест да продължа да допринасям за процес, който за мен е както задвижван от предварително установен и неподлежащ на промяна дневен ред, а също така е научно необоснован."

* бивш метеоролог в отдела за изследване на ураганите към Атлантическата океанографска и метеорологична лаборатория на NOAA, в момента оперативен директор и директор наука в Националния център за ураганите в САЩ. Член е на Американския съюз на геофизиците и на Американското метеорологично общество. Има докторска степен по атмосферни науки от Университета в Колорадо.

Ето и извадка от
статия, подсказваща, че теорията за парниковия ефект като причинител на глобалното затопляне не е нищо повече от балон с въздух:

"Най-добрите измервания на атмосферните температури се правят от американски метеорологични сателити и те показват колебания, но не и цялостна промяна след 1999 година.

Тази проява на ниво е точно което се очаква според главната хипотеза - противник на теорията за парниковия ефект, която твърди, че Слънцето причинява климатични промени много по-недвусмислено отколкото парниковите газове. След като силно повишава активността си през 20-ти век, Слънцето в момента се намира в пиков период, но това състояние далеч не е стабилно. Физиците предупреждават за възможно глобално охлаждане, ако Слънцето се върне към по-мързеливото си настроение, през което е било през периода на малката Ледникова епоха от преди 300 години."

Професор Ричард Линдзън от MIT предупреждава:

"Има и по-лоша страна на тази лудост. Учени, които се отклоняват от алармизма са свидетели на това как тяхното финансиране изчезва, тяхната работа се осмива, а самите те са очернени и направени за посмешище, изкарани глупаци или по-лошо. В последствие, лъжи за климатичната промяна придобиват достоверност, дори когато те вървят срещу науката, която се предполага, че трябва да е тяхна основа."

За разбиращите английски - може би ще ви е интересно да видите следващия клип с професор Линдзън:

Няма коментари: