Ресурсите на планетата застрашително намаляват. Овладяването на ситуацията зависи от осъзнаването й
Човечеството разполага само с една планета. Единствено на нея разчитаме за храна, вода, енергия, подслон... За да са щастливи, на милиарди хора по света им трябват само малко растителна храна, вода и дрехи, точно колкото да не умрат от студ, глад и жажда. Така е например в Северна Корея. За приличен живот на други са им необходими френско сирене, минерална вода Perrier, поне един автомобил, iPhone и Sony PlayStation, дрехи от Versace и истинско месо за домашните им любимци... Така е в Южна Корея. Какво ли ще стане, ако утре севернокорейците поискат да живеят като братята си съседи? А ако китайците пожелаят да имат стандарта на датчаните и индийците поискат да се хранят като французите? Всъщност няма никакво "ако" - те вече го искат...
Много сме, богати сме
В момента човечеството наброява почти 7 милиарда и продължава да се увеличава с бързи темпове. Сега сме два пъти и половина повече, отколкото в средата на миналия век (виж графиката). За този период китайците например са нараснали със 770 милиона, а индийците със 790 милиона по данни на CIA World FactBook. Това донякъде се дължи на увеличената средна продължителност на живота в западния свят. С навлизането на съвременната медицина в по-малко развитите страни обаче хората там също ще започнат масово да достигат до третата възраст, както това вече стана в Китай и Индия - там средната продължителност на живота през 2007 г. е над 70 години (пак според CIA World FactBook). Данните на Световната банка сочат, че от 1990 досега хората в тези две държави са започнали да живеят с около 10 години повече. За сравнение населението в Нигерия (около 138 милиона) живее средно едва по 47 години. Нарастващото световно население пък ни гарантира непрекъснато увеличаващо се търсене на природни ресурси.
През последните 100 години също така сме свидетели на бурен световен икономически растеж, който осигурява все по-висока покупателна способност на стотици милиони хора. Страни с огромно население като Китай и Индия се приближават към стандарта на живот на западния свят. В резултат търсенето на суровини като дърво, метал, горива и т.н. се увеличава с главоломни темпове. Така например по данни на ООН в началото на века китайците консумират 1.36 трилиона kWh електрическа енергия годишно, а през 2007 - 2.859 трилиона. Индийците пък вече са осми в света по консумация на течни горива, като са изпреварили Канада, Франция и Италия.
Ресурсите
на планетата обаче не са неограничени и напълно възобновяеми. Човечеството бавно, но сигурно, осъзнава този факт. И все пак има ли изход от задаващата се неприятна ситуация или бъдещето ще ни донесе глад и войни за блага като въглищата или водата?
Условно можем да разделим ресурсите на невъзбновяеми и възобновяеми. В групата на първите попада петролът (без който между другото производството на пластмаси ще стане изключително труден и скъп процес), въглищата, природният газ, металите, радиоактивната руда и диамантите. Запасите на част от тези суровини вече са относително намалели и цената им непрестанно се покачва. Други са толкова скъпи за получаване и опасни, че никой и не помисля за тяхната масова употреба. Такъв е случаят с радиоактивните изотопи на елементи като уран и плутоний, които използваме в ядрените си електроцентрали (и бомби). Според Световната ядрена асоциация, въпреки че на земята има суровина за много години, засега едва 16% от електричеството на Земята е получено от екологичното (или поне непроизвеждащо CO2 емисии) ядрено гориво.
Възобновяеми ресурси са водата, дървото, земеделските култури и питомните животни, тоест храната. Както показва и името им, ако тези ресурси се стопанисват разумно, не би трябвало да се изчерпят. Но това, уви, съвсем не означава, че ще има по много за всички. Просто няма къде и как да отглеждаме толкова гори и толкова растения, или пък да изхранваме достатъчно животни, които да ни дават мляко и месо. Причината е най-вече, че няма да ни стигне водата за напояване (виж карето за водата), нито сме способни да продължим да развиваме земеделските добиви с досегашните темпове. По данни на World Resources Institute земеделската продукция на земята е нараснала с невъобразимите 72% между 1961 г. и 2005 г. Или както казва Daniel Basse, консултант в AgResource Company, в цитат на деня на New York Times: "Всеки на тази планета иска да яде като американец. Но за да стане това, ще ни трябват още две или три планети.
"Добрата новина е, че все пак има ресурси, които подлежат на рециклиране. Само въпрос на време е човечеството да започне да рови из боклука си, събиран през последните 50-ина години. Дотогава вероятно рециклируемите ресурси като някои пластмаси и металите ще са добили статут на възобновяеми, разделното събиране и компостирането на боклука ще е гарантирано със закони, а изгарянето на дърво ще е абсолютно забранено.
Още по-хубава вест е, че стига да знаем как да ги използваме, на наше разположение са вечни и безплатни източници на енергия като слънцето, вятъра или температурата на земните недра, с които можем да заместим петрола, въглищата и т.н. Въпросът е кога това ще стане възможно и дали вече няма да е късно. Засега в целия свят може би само една страна - Дания, е истински напреднала по този път. Тя получава 20% от електрическата си енергия от вятърни генератори.
Големият враг
на човечеството е... самото човечество. На пръв поглед изглежда, че ако ограничим населението на Земята, ще решим проблема си. Това е вярно, но само докато едни нации живеят много по-добре от други. И само ако живеещите по-добре систематично не унищожаваха климата на планетата и не замърсяваха основните си източници на ресурси.
Промяната в климата и замърсяването на околната среда сериозно повлияват качеството и количеството на наличните природни ресурси. Така например според данните на ООН пиенето на замърсена вода в Африка причинява около 5000 стомашно-чревни разстройства всеки ден, които застрашават живота на доста деца (виж карето). Друг много добре познат по света и у нас пример е изсичането на горите, които по данни на ООН намаляват с няколко милиона хектара годишно. Според World Resources Institute през 1980 г. дърводобивът в света е бил почти 3 милиона кубични метра, а през 2005 г. - 3.5 милиона. През миналата седмица пък бе оповестено, че пшеницата в САЩ е заплашена от зараза, която може да добие епидемични размери. Виновникът е глобалното затопляне, а една епидемия в страната, която произвежда най-много пшеница в света, гарантира повишаване на цените, тоест глад в третия свят.
Технологиите няма да ни спасят
Справедливото разпределяне на благата, разумното експлоатиране на природните суровини всъщност не са технологичен проблем и затова няма начин да бъдат решени от учените. Управлението на света и устойчивото му развитие, както и борбата с екологичните проблеми, са проблем на човешкия дух и интелект, проблем на осъзнаването. Наистина технологиите за рециклиране на пластмаса или метали ще помогнат, но ние просто не можем да рециклираме до безкрай водата, почвата и дори металите.
Човечеството е доказало, че е способно да се справя с проблемите, които среща по пътя си. Еволюцията обаче винаги изисква промяна. Точно както хората са изоставили част от своите навици и инстинкти, за да живеят заедно в градовете, така и сега те трябва да заменят част от остарелите си разбирания с нови, за да живеят заедно на все по-отесняващата ни и бедна откъм природни ресурси планетата. Съвсем вероятно изглежда бъдещето да изисква човека да мисли първо за благото на обществото и чак после за своето лично осигуряване.
Подобни разрушителни последствия може да има и нагласата на всеки народ, който иска да живее така, сякаш заслужава повече от друг. И ако днес богатите могат да отстояват с успех апетитите си за ресурси, то след време прекомерните желания за контрол над стратегически суровини ще доведат до сериозни конфликти или дори до ресурсни войни. Нахлуването на Ирак в Кувейт и сблъсъците между Израел и бедната на вода Палестина, подсказват, че наличието или липсата на ключови суровини могат да подклаждат въоръжени конфликти. Любопитно е например, че от 2004 г. Израел плаща на Турция за вода с... оръжия.
Механизмите на пазарната икономика, разбира се, ще регулират процеса. И все пак това ще е до време. В настоящия момент сякаш сме изправени пред поредното предизвикателство в историята на човечеството. Проблем, който ще засегне всеки отделен човек, начина му на живот и начина му на мислене. Колко вода да ползвам? Мога ли да намаля консумацията си на храна? Събирам ли разделно боклука? Разумно ли е потреблението ми на дрехи, електроника и прочие? Мисля ли изобщо по тези въпроси?
Няма коментари:
Публикуване на коментар