Макар авторите на изследването да потвърдиха, че водата може да се излее по-бързо, отколкото на Ниагарския водопад, това изглежда не ускорява движението на части от ледената покривка към океана, както се смяташе досега.
Отстъпването на ледената покривка е сред големите грижи на климатолозите, защото стопеният лед може да доведе до покачване на морското ниво.
Топенето на ледената покривка има и други последствия - ледът и снегът отразяват слънчевите лъчи, следователно намаляването на ледената покривка означава, че Земята става по-топла.
Изследване под ръководството на Сара Дас от Woods Hole Oceanographic Institution в Масачузетс е проследило еволюцията на две повърхностни езера в Гренландия през лятото на 2006 г. и 2007 г.
Като използвали наблюдения от въздуха и сателитни снимки, изследователите проследили придвижването на ледници към брега. Дас пояснява, че най-впечатляващото оттичане на вода се случило през юли 2006 г., когато езеро с площ 5,6 кв.км се изпразнило за 90 минути.
Изследователите са на мнение, че скоростта, с която водата се е изляла, е по-голяма, отколкото на Ниагарския водопад. Екипът на Дас обаче установил също, че стопеният на повърхността лед е виновен само за малка част от движението на ледници през годината.
Дори когато е в своя пик, това движение допринася за едва 15 и по-малко процента от целогодишното движение на ледници в Гренландия, е заключил екипът на Дас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар