Обичаме храната, но пък мразим боклука

Правили ли са ви впечатление новините напоследък колко са се увеличили цените на храните не само у нас, но и в световен мащаб и как гладът в Третия свят отново е тема? А правило ли ви е впечатление колко храна изхвърляте от собствения си хладилник? Храна, която може би все още става за ядене или поне която може да бъде употребена, ако в хипермаркета миналия петък не бяхте слагали в количката каквото ви хрумне?

Британската неправителствена организация WRAP (Програма за действия за отпадъците и ресурсите) е подела

кампания за намаляване на хранителните отпадъци

които всекидневно се изхвърлят от домакинствата. Според техните данни британците изхвърлят между 30 и 40 на сто от храните, които биха могли да стават за ядене. Годишно това прави около 6.7 млн. тона, като средно всеки човек хвърля 2.7 кг годна за консумация храна само за седмица. Стойността на изхвърлените продукти може да достигне до 20 млрд. паунда годишно, а само за транспортирането им до сметищата са нужни 175 млн. на година. За домакинствата това също е проблем, тъй като годишно те все едно "изхвърлят" около 600 паунда на човек. В САЩ изчисленията сочат, че там на боклука отива почти половината от годната храна - изгубената сума за година е 590 долара на човек, а в национален план - около 43 млрд. долара.

Това е проблем на почти всяка развита икономика

В Турция се изхвърлят 6 млн. хляба всеки ден, за които на вятъра отиват около 500 хиляди тона пшеница. Средният италианец годишно изхвърля 27 кг неконсумирана храна, като в нея влизат 15 на сто от купената паста и 18 на сто от купеното месо. В Русия гладните военни години са забравени и с изхвърлената храна могат да бъдат натоварени 2000 влака с по 100 вагона всеки ден. В София през пролетта хранителните отпадъци достигат до над 20 на сто от всички, сочат данните на изследване на Столичната община, като най-много храна отива в контейнерите на "Банишора" и витошките квартали. За сметка на това в ромските махали почти не се изхвърля храна.

Най-много се ликвидират плодове

Само във Великобритания за ден на боклука отиват 4.4 млн. ябълки! Но също така и 328 хил. тона хляб и 161 хил. тона месо за година. Освен домакинствата немалко хвърлят и супермаркетите. Около 500 хил. тона отиват на сметището само защото доближават датата на "да се консумира до". Общо британските магазини изхвърлят около 2 млн. тона всяка година.

Обяснението за това разходване до голяма степен е с повишените покупателни способности на населението в западните страни. Като цяло например само в Ню Йорк за последните сто години обемът на правения от един човек боклук на година е нараснал от 43 до 564 кг. Хората в Европа отдавна за забравили купонните системи, а магазините предлагат изобилие от продукти. Проблем са и критериите за качество. Според американско изследване около половината от произведените домати отиват на боклука заради това, че не са с идеалната форма, идеалния цвят или имат леки наранявания.

Освен чисто моралната страна на въпроса - в Третия свят хората масово гладуват, ние изхвърляме храна като обезумели - от изключителна важност е и

екологичният аргумент

Проблемът не е само в това, че изхвърлената храна се трупа по сметищата и при разлагането й се отделят газове, които допълнително увеличават парниковия ефект на Земята. Производството на храна само по себе си хаби ужасно много ресурси - вода, електричество, други хранителни продукти. Ако нещата не се изяждат, тогава излиза, че всички те са отишли на вятъра - престъпно отношение в свят, в който все повече се говори как краят на неизчерпаемите източници наближава. Допълнителен ефект върху околната среда има и пакетирането, при което не само че се използват нефтени продукти (разбирай СО2 в атмосферата) при производството, но след това опаковките се разграждат с десетки години и тровят почвата. Да не говорим, че хората в днешно време често изхвърлят стоки от далечни страни - ако не черния хайвер, то със сигурност останалите втори ден ягоди от Южна Африка - а за пренасянето им на хиляди километри отиват тонове гориво. Според проучването на учените от кампанията "Обичаме храната, мразим боклука" около 20 на сто от емисиите на вредни газове са свързани по някакъв начин с производството, опаковането и, разбира се, транспорта на хранителни стоки. Смелото предсказание на организацията е, че ако изхвърлянето на храна бъде прекратено, съчетано и с по-рационално производство, това ще бъде равнозначно на изваждане на една от пет коли от улиците.

Друго изследване пък сочи, че ако изхвърляната храна не отива на боклука, може да помогне за храненето на бедните хора поне в западните страни. Само от 2-та млн. тона боклук от магазините могат да бъдат изхранвани 6 млн. души годишно. С тези отпадъци могат и да се захранват около 80 хиляди жилища с електричество Една голяма част от Виена например се отоплява на екологично гориво, направено от органичните отпадъци при разделното събиране.

Германия: Всичко, което може да се постигне в Европа ще бъде напълно безмислено

Германското министерство на икономиката окачестви мерките предложени от ЕК за борба с промяната на климата като "безпредметно", ако други основни играчи в световната икономика не се съгласят също значително да намалят емисиите парникови газове, съобщава Euobserver.

Ако големите замърсители като Китай, Индия и САЩ не предприемат сходни мерки, единственото, което ще постигнат плановете на ЕС за борба с промяната на климата е да навредят на германския бизнес, се казва в изявление на министерството.

"Всичко, което може да се постигне в Европа ще бъде напълно безмислено", се казва в изявлението на Германското министерство на икономиката.

Изявлението беше направено веднага след конференция на представители на германското правителство и германския бизнес. Съгласно думите на заместник-министъра на енергетиката Йохен Хоман конкурентоспособността на германската икономика ще падне драстично.

Остро беше критикувана Схемата за търговия с вредни газове, като много германски анализатори твърдят, че подобна практика може да доведе до фалит хартиената индустрия и стъкларството, както и да принуди големите корпорации да ограничат плановете си за разширяване на производството.

"Добрите" тенденции в Китай и Индия

Китай и Индия разполагат с едни от най-бързо развиващите се икономики в Азия. В рамките на следващите две десетилетия там се очаква тройно увеличаване на енергопотреблението. Електричеството в голямата си част се добива чрез изгарянето на тонове въглища (и в двете държави над 50% от енергията се добива по този начин). Покачващият се жизнен стандарт означава и повече коли, повече боклук, повече въглероден диоксид, с други думи, по-западен начин на живот.

Заедно с другите развиващи се страни Китай и Индия неведнъж се противопоставят на предлаганите от развитите страни ограничения заради шока, който биха оказали тези мерки върху техните общества и икономика. В същото време те влязоха с по два града в класацията за най-замърсените населени места. Центърът на китайската въгледобивна промишленост Линфен е град, в който се произвеждат две трети от енергията в страната, с постоянно замърсяване от арсеник, въглероден моноксид, серен диоксид, олово, азотни окиси.

Доклад за главните замърсители с парникови газове изстреля Китай на първо място по отделяне на въглероден диоксид (СО2). Но средностатистическият китаец отделя 5.2 тона парникови емисии годишно, което съвсем не е много. Индивидуалната класация се води от САЩ. Американците се отчитат с 19.4 тона СО2 годишно, следвани от руснаците с 11.8 тона и от западноевропейците с 8.6 тона. В глобален мащаб обаче Китай е виновник за 24% от емисиите, а САЩ за 21%.

В последните няколко години китайските власти показват промяна на отношението си към заплахата от климатичните промени. В края на 2006 г. беше съставен доклад за въздействието на глобалното затопляне върху страната. Той предвещава намаляване на реколтата с между 5 и 10%, суши, наводнения, тайфуни и пясъчни бури. Това беше важна стъпка за Китай, защото предишното официално мнение беше, че глобалното затопляне би могло да донесе единствено ползи за земеделието.

В средата на миналата година и Индия изказа своето желание да предприеме мерки срещу промените в климата. Кулминацията дойде в края на миналия месец, когато индийският премиер Манмохан Сингх обяви пред обществеността новия национален план за действие. Той допълни, че постепенното преминаване към възобновяема енергия, и по-специално към слънчева ще даде възможност на Индия да "направи икономическото си развитие енергийно ефективно".

Възобновяемата енергия не вълнува само правителството, а и бизнеса. В момента индийската компания Suzlon Energy изгражда вятърен парк, който не само ще бъде най-големият в цяла Азия със своите 1100 мегавата, но ще е и един от най-големите в света.

Китай разполага с една от водещите соларни индустрии, осигуряваща топла вода на 35 млн. сгради, а Индия е сред пионерите в оползотворяването на дъждовна вода - по този начин тя доставя чиста вода на десетки хиляди домове.

Именно водата е общ екологичен проблем на Китай и Индия. Междуправителственият панел за промените в климата докладва, че хималайските глетчери се отдръпват с шеметна скорост. Много от тях могат да се разтопят напълно до 2035 г. Ако например глетчерът Ганготри, който осигурява около 70% от водите на река Ганг, изчезне по време на сухия сезон, твърде вероятно е Ганг да се превърне в сезонна река. А Ганг е само една от реките, водещи началото си от Тибетското плато, от което извират ключови за Китай и Индия реки, осигуряващи вода на около 1.3 млрд. души.

Според Института за международна икономика в Питърсън индийското земеделие ще пострада повече от това в която и да била друга държава. При възможно повишаване на температурите с 4.4 градуса до 2080 г. предвижданията за спад в индийското земеделие са за около 30-40%.

В началото на годината Китай обяви плановете си за борба срещу найлоновите торбички. От 1 юни тази година в магазините беше забранено раздаването на безплатни торбички. Посланието към потребителите беше просто: използвайте платнени торби или кошници. По този начин страната спестява по 37 млн. суров петрол годишно.

Европейската комисия засега не смята да налага въглероден данък върху транспорта

Въпреки амбицията на Европейския съюз да намали парниковите си емисии с 20% до 2020, Европейската комисия засега не смята да налага въглероден данък върху транспорта. Утре ЕК ще предложи мярка, която ще лиши държавите членки от възможността да облагат автомобилите за емисии СО2.

Предложението ще бъде обявено заедно с пакет от законови мерки за "по-зелен транспорт" в общността. Предвижда се около 2012 г. страните да получат правото да облагат тежкотоварните автомобили (над 3.5 тона) по шосетата си за изхвърляните вредни газове над норми, които всяка държава сама ще определи.

Макар че транспортът е сред най-активните източници на парникови газове в ЕС, комисията си дава 5-годишна отсрочка за решение на проблема. През 2013 г. тя ще прецени дали да задължи страните да обложат автомобилите съобразно въглеродните им емисии.

В Европейската зелена партия посрещнаха новината с разочарование и с надеждата, че европарламентът ще бъде по-кардинален спрямо СО2-активността на транспорта при гласуването на поправките в съответните директиви.

Други смятат, че предвид цените на горивата в момента, за транспортния сектор би било непосилно да поеме и този разход. От Международния съюз за автомобилен транспорт (IRU) обаче коментираха, че въглеродният данък вече присъства в акцизите на горивата под някаква форма, тъй като приходите от тях надвишават разходите на правителствата за инфраструктура.

Г-8 се събраха, за да обсъждат глобалното затопляне и икономическата криза

Лидерите на страните от Г-8 се събраха в неделя в японския град Тояко на о-в Хокайдо за редовната си годишна среща, на която се очаква да бъдат обсъждани най-наболелите проблеми на съвремието - глобалното затопляне и глобалната инфлация, предаде Ройтерс. Събирането официално започва в понеделник и ще продължи до сряда, когато ще прерасне в среща на най-големите икономики в света. Тогава към лидерите на Г-8 ще се присъединят представители на още 8 държави, сред които Китай, Индия, Бразилия.

Надеждата на срещата да се стигне до сделка за борба с промените в климата обаче започнаха да се изпаряват още преди началото й, тъй като лидерите пристигаха един по един в Япония с мисъл, насочена към други проблеми, коментира Ройтерс. "Не мисля, че ще се стигне до споразумение. Ще трябва да почакаме до форума под егидата на ООН в Копенхаген догодина, недвусмислено заяви канадският министър на околната среда Джон Беърд, пътувайки към Япония. Това, на което можем да се надяваме, е да запазим импулса от срещата в Германия през миналата година."

Преговорите за т.нар. наследник на Протокола от Киото, който изтича през 2012 г., трябва да приключат най-късно следващата година, за да може светът да изработи стабилно споразумение за намаляване на парниковите газове, посочва Ройтерс. Природозащитници и представители на ЕС искат най-накрая да се стигне до сделка за свиване на вредните емисии наполовина до 2050 г., както беше договорено по принцип миналата година на срещата в Германия. Различията между развиващите се и развитите страни относно методите за намаляване на замърсяването обаче поставят под сериозно съмнение скорошното разбирателство по проблема. ЕС настоява развитите страни да наложат собствени ограничения до 2020 г., Япония иска ясна цел за 2050 г., а президентът на САЩ Джордж Буш смята, че и страни като Китай трябва да намалят сериозно емисиите си.

Освен с традиционните за подобни срещи протести на антиглобалисти лидерите на Г-8 бяха посрещнати и със своеобразна екосреда - екотоалетни, екоавтомобили, полицаи на "Сегуей" и др., посочва Ройтерс. Дори и логото на срещата - напъпило растение, има за цел да внуши, че екологията е без съмнение нейната централна тема. Лидерите обаче ще обсъждат и други не по-малко важни теми като глобалния ръст на цените и горивата, заплашващи света със сериозна социална нестабилност, както и казуси от регионално значение като ядрената програма на Северна Корея, кризата в Зимбабве и др.

DAMOCLES

Глобалното затопляне и топенето на вечните ледове в Арктика налага специални мерки, тъй като заплашва с екологична катастрофа човечеството. Това са мотивите за създаването на един от най-големите европейски изследователски проекти - "Дамокъл" (DAMOCLES - Developing Arctic Models and Observing Capabilities for Longterm Environmental Studies), чиято задача е да открие ключ към предотвратяването й. Последните достижения на проекта бяха представени на конференция в началото на месеца в Париж, организирана от Европейската комисия в рамките на ежегодното изложение за иновации и научни изследвания (SERI).

Общият бюджет на "Дамокъл", чието име само по себе си внушава за надвисналата над човечеството опасност, е около 30 млн. евро, а 17 млн. от тях са пряко отпуснати от бюджета на ЕС за наука. В него участват 48 институции от 12 държави, след които университети, изследователски центрове и компании с над 200 учени. Започнал през 2005 г. в рамките на Шестата рамкова програма (FP6), той беше особено активен през миналата и настоящата година, ще продължи и следващата, а вероятно няма да бъде прекратен и след този период.

Благодарение на активността на участващите в проекта институции и учени досега Арктика е обсипана с различни научни инструменти, чиято задача е да установят точните параметри на топенето на вечните ледове, промяната на температурата и солеността на морето, дебелината на леда, океанските течения и др. По думите на шефа на проекта проф. Жан-Клод Гаскар "ние искаме да научим защо се променя морският лед в Арктика и как да допринесем за спирането на този неблагоприятен процес". Освен с измерването на леда под и над линията на водата в рамките на проекта се извършват детайлни измервания на атмосферата в района на полюса, както и на състоянието на водата в дълбоките слоеве на океана. "Трябва да разберем цялата структура на океана", заключава проф. Гаскар.

Застреляха втора бяла мечка в Исландия

За втори път в рамките на две седмици в Исландия беше застреляна бяла мечка.

Животното, преплувало стотици километри до острова, е било убито заради реална заплаха за местните жители, съобщи говорител на полицията.

Бенгт Холст от зоологическата градина в Копенхаген пък разказва, че ветеринарен лекар опитал да стреля по животното с упойваши куршуми, за да бъде заловено живо. "Само че тогава мечката подгони лекаря и полицията имаше опасения, че положението излиза от контрол. Тя бе застреляна, това е," разказва Холст.

Застрашените от изтребване бели мечки обичайно живеят в Арктика, а не по северните острови. Възможно е пътешествието на животното на юг да е било предизвикано от топенето на ледниците и откъртващите се парчета лед.

Преди две седмици друго животно се яви в Исландия доплувало върху голям леден къс и също беше застреляно от властите.

Според проучвания на американски изследователи две трети от сегашната популация на белите мечки ще изчезне до 2050 г., тъй като глобалното затопляне ограничава тяхното жизнено пространство.

Нямам думи за тези престъпления срещу белите мечки и изобщо срещу природата! Тези проклети исландси не можаха ли да потърпят тези съвършени животни, които и без друго са застрашени от изчезване! Моля пишете в коментарите и изразете открито позицията си.

Платно ще покрие ледник, за да не се стопи

Платно, направено от два различни слоя, ще покрие пространство от 150 кв.м. в сърцето на ледника Дозде в планината Алта Валтелина, Северна Италия.

Според в. "Кориере дела сера" целта е снежната покривка, достигаща 180 см., да бъде предпазена от топлината и от ултравиолетовите лъчи.

Конструкцията ще бъде закрепена на 36 места към скали, където вятърът достига скорост от 140 км в час.

Платното ще бъде демонтирано през септември. Надеждите са чрез покриването на ледника да се избегне стопяването на снеговете и загубата на 193,8 кубически метра вода.

Въпреки че всичко това е като капка в морето, то е първата операция, която се различава от традиционните методи за запазването на снега за летния ски-спорт.

През изключително топлата 2003 година например ледниците в северната област Ломбардия загубиха 171 милиона куб.м. вода.

Всяка година ледникът Дозде губи по 1 милион куб.м. вода. Сегашната операция за запазването на леда се осъществява от университета на Милано в сътрудничество с провинция Сондрио и община Валдидентро.

Именно от Дозде извира известната минерална вода Levissima. Платното, покриващо зоната на височина между 2750 и 2850 метра, струва 700 евро и тежи 500 грама.

Пекин забраниха на 300 хиляди автомобила да излизат на улицата до 20 септември заради Олимпиадата

Властите в китайската столица забраниха на 300 хиляди автомобила, които не отговарят на по-високите екостандарти, да излизат на улицата до 20 септември в опит да прочистят въздуха над Пекин и да облекчат трафика. Освен това се спира влизането от съседните провинции в границите на общината на камиони, трактори и други "бавно движещи се превозни средства".

Това е първата мащабна мярка около олимпийските игри, но в първите часове от действието й не се забелязва някаква видима разлика.

Олимпиадата започва на 8 август и Международният олимпийски комитет предупреди, че ако смогът на столицата не се разсее, ще преместят част от състезанието заради здравето на състезатели и зрители.

Пекин е една от най-замърсените столици в света и бързо се превръща в една от най-задръстените от трафик - всеки ден тук се регистрират по хиляда автомобила.

Властите твърдят, че вече са спрели половината коли на администрацията и от 20 юли ще редуват на четни и нечетни дати разрешенията за движение на лични автомобили. Така те се надяват да изкарат от улиците 45% от движещите се в номрален ден 3.3 милиона автомобила и да намалят вредните газове с 63%. Спряха да работят някои от най-замърсяващите предприятия, замразени са и големите строителни обекти.