"Добрите" тенденции в Китай и Индия

Китай и Индия разполагат с едни от най-бързо развиващите се икономики в Азия. В рамките на следващите две десетилетия там се очаква тройно увеличаване на енергопотреблението. Електричеството в голямата си част се добива чрез изгарянето на тонове въглища (и в двете държави над 50% от енергията се добива по този начин). Покачващият се жизнен стандарт означава и повече коли, повече боклук, повече въглероден диоксид, с други думи, по-западен начин на живот.

Заедно с другите развиващи се страни Китай и Индия неведнъж се противопоставят на предлаганите от развитите страни ограничения заради шока, който биха оказали тези мерки върху техните общества и икономика. В същото време те влязоха с по два града в класацията за най-замърсените населени места. Центърът на китайската въгледобивна промишленост Линфен е град, в който се произвеждат две трети от енергията в страната, с постоянно замърсяване от арсеник, въглероден моноксид, серен диоксид, олово, азотни окиси.

Доклад за главните замърсители с парникови газове изстреля Китай на първо място по отделяне на въглероден диоксид (СО2). Но средностатистическият китаец отделя 5.2 тона парникови емисии годишно, което съвсем не е много. Индивидуалната класация се води от САЩ. Американците се отчитат с 19.4 тона СО2 годишно, следвани от руснаците с 11.8 тона и от западноевропейците с 8.6 тона. В глобален мащаб обаче Китай е виновник за 24% от емисиите, а САЩ за 21%.

В последните няколко години китайските власти показват промяна на отношението си към заплахата от климатичните промени. В края на 2006 г. беше съставен доклад за въздействието на глобалното затопляне върху страната. Той предвещава намаляване на реколтата с между 5 и 10%, суши, наводнения, тайфуни и пясъчни бури. Това беше важна стъпка за Китай, защото предишното официално мнение беше, че глобалното затопляне би могло да донесе единствено ползи за земеделието.

В средата на миналата година и Индия изказа своето желание да предприеме мерки срещу промените в климата. Кулминацията дойде в края на миналия месец, когато индийският премиер Манмохан Сингх обяви пред обществеността новия национален план за действие. Той допълни, че постепенното преминаване към възобновяема енергия, и по-специално към слънчева ще даде възможност на Индия да "направи икономическото си развитие енергийно ефективно".

Възобновяемата енергия не вълнува само правителството, а и бизнеса. В момента индийската компания Suzlon Energy изгражда вятърен парк, който не само ще бъде най-големият в цяла Азия със своите 1100 мегавата, но ще е и един от най-големите в света.

Китай разполага с една от водещите соларни индустрии, осигуряваща топла вода на 35 млн. сгради, а Индия е сред пионерите в оползотворяването на дъждовна вода - по този начин тя доставя чиста вода на десетки хиляди домове.

Именно водата е общ екологичен проблем на Китай и Индия. Междуправителственият панел за промените в климата докладва, че хималайските глетчери се отдръпват с шеметна скорост. Много от тях могат да се разтопят напълно до 2035 г. Ако например глетчерът Ганготри, който осигурява около 70% от водите на река Ганг, изчезне по време на сухия сезон, твърде вероятно е Ганг да се превърне в сезонна река. А Ганг е само една от реките, водещи началото си от Тибетското плато, от което извират ключови за Китай и Индия реки, осигуряващи вода на около 1.3 млрд. души.

Според Института за международна икономика в Питърсън индийското земеделие ще пострада повече от това в която и да била друга държава. При възможно повишаване на температурите с 4.4 градуса до 2080 г. предвижданията за спад в индийското земеделие са за около 30-40%.

В началото на годината Китай обяви плановете си за борба срещу найлоновите торбички. От 1 юни тази година в магазините беше забранено раздаването на безплатни торбички. Посланието към потребителите беше просто: използвайте платнени торби или кошници. По този начин страната спестява по 37 млн. суров петрол годишно.