ООН: Азия трябва да се справи с обезлесяването

Части от Азия губят по повече от 28 хиляди квадратни километра гори всяка година – тенденция, която трябва да бъде обърната веднага, за да бъде успешна борбата със световните климатични промени, се казва в доклад на ООН, оповестен вчера.

Обезлесяването е виновно за около 20 на сто от парниковите емисии, тъй като дърветата поглъщат въглеродния диоксид при своя растеж и го изпускат обратно в атмосферата при гниене и изгаряне, се казва в доклада на Икономическия и социален комитет за Азия и тихоокеанския регион.

В най-голяма степен са засегнати страните от Южна и Югоизточна Азия.

"Ако тенденцията се запази, вредните емисии от експлоатацията на на земя най-вероятно ще се увеличават до 2050 г. Твърде много вреди ще бъдат нанесени преди края на този процес. Затова възстановяването на обезлесените райони е от критично значение," пише в доклада.

Прекратяването на изсичането на горите ще помогне още за решаване на проблеми като ерозията на почвата, наводнения, периоди на суша и ще помогне за увеличаването на биоразнообразието, твърдят експертите изготвили документа.

Не на последно място липсата на мерки може да доведе до т. нар. "еко-бежанци" - хора бягащи от райони, които вече не са пригодни за живеене.

"Тези бежанци най-вероятно ще се насочат към големите градове, така че правителствата трябва да се подготвят за този приток на хора, както в краткосрочен, така и дългосрочен план."

Ноев ковчег за флората

Норвегия ще съхранява семена от изчезващите растителни видове на планетата

Ако всички разбирахме причините за глобалното затопляне, предизвикващо промяната в климата на планетата ни, ако всички разбирахме опасността, която ни грози, това щеше да е напълно достатъчно, за да се спасим. Очевидно осъзналите заплахата би трябвало да предприемат действия, за да решат проблема, нали така?

Уви, нещата не стоят точно така. Учени от университета А&М в Тексас откриват, че колкото хората са по-информирани по въпроса за глобалното затопляне, толкова по-малко те се ангажират с борбата срещу евентуалната екологична катастрофа (Risk Anal 2008;28(1):113). Звучи абсурдно, но е факт - истински заинтересувани и активни са онези, които знаят по-малко научни факти и предсказания за процеса. Парадоксите не спират дотук - хората, които считат, че учените са напълно прави и апокалиптичните им предсказания са верни, отново са по-малко лично ангажирани с проблема от тези, които не вярват напълно на изследователите и техните прогнози.

Неочакваните резултати на изследването, обхващащо над 1000 американци, силно озадачава академичната общност. "Глобалното затопляне е проблем, който могат да решат само колективните усилия. Информираните хора осъзнават този очевиден факт и затова те са песимисти, доколко техните усилия не могат да променят нещо", споделя водещият автор на проучването д-р Пол Келстед. Изследователите си обясняват инертната нагласа на по-образованите хора и с тяхната вяра в технологиите, от която те очакват спасение.

Добрата вест е, че тази седмица стартираха два много интересни научно-екологични проекта, целящи да запазят живота на Земята. Лошата новина е, че и двата проекта са само застраховка, че животът ще се запази дори след евентуална катастрофа.

Застраховка ''Живот"

Кралство Норвегия трябва да стане първата страна, която има нулеви въглеродни емисии, тъй като е един от най-големите износители на нефт в света. Тази на пръв поглед парадоксална цел си е поставил министър-председателят на страната Йенс Столтенберг. За да постигне тази амбициозна цел, Норвегия инвестира усилено в екологични технологии.

Един от проблемите, с които съвременното човечеството се сблъсква , е изчезването на растителни видове. В някаква степен този процес ще става все по-интензивен с промяната в климата. Според данни на ООН 75% от биоразнообразието при растенията е било загубено през миналия век. Така например 80% от видовете царевица, съществували през 1930 г., днес вече ги няма.

За да съхрани биоразнообразието при растенията, Кралство Норвегия създава нещо като Ноев ковчег за семена, който New York Times сравнява с Форт Нокс, където се пази американският федерален резерв. Сравнението не се дължи само на ценността на съхраняваното, но и на мерките за сигурност. Хранилището за семена се намира на остров Шпицберген в архипелага Свалбард, Арктика. Вкопано е на 120 метра под земята в планината. Мястото е избрано заради липсата на земетръсна активност и дебелия слой постоянно замръзнала земна маса, характерна за полярните региони. Ледената почва гарантира минусови температури дори при повреда на охлаждащите системи. Конструкцията пък е способна да оцелее дори след бомбардировка. Охранителната система също е на изключително ниво - изцяло автоматизирана е, за да се изключи възможността за грешка, като нито един човек не притежава всички кодове за достъп.

Хранилището ще може да съхрани четири милиона и половина различни вида семена за практически неопределен период при около минус 20 градуса и силно занижена концентрация на кислород. При тези условия стареенето се забавя многократно. Всички сценарии за промяна на климата като повишаване на морското равнище и т.н. няма да заплашат съоръжението. Всяка държава по света ще може да ползва хранилището и да депозира семена в него, като запазва правата си върху тях.

"Ние започнахме да мислим за това след 9/11 и урагана "Катрина", споделя Кери Фаулър, президент на Фонда за съхранение на растителното разнообразие (Global Crop Diversity Trust) - благотворителната организация, която ще стопанисва хранилището. И добавя: "Всички питаха защо никой не бе подготвен за урагана? Нали знаехме какво може да се случи? Ние губим от биоразнообразието си всеки ден капка по капка и това е неизбежно! Трябва да сторим нещо, за да запазим растенията.

"Освен Норвегия финансиране за проекта са отпуснали държавни и частни институции от Англия, Германия, Австралия, САЩ, като общата сума надхвърля 50 милиона долара. Хранилището отвори врати на 26 февруари, като прие първата голяма пратка, включваща около 7000 уникални семена. Те са от Нигерия, а събирането и транспортирането им до остров Шпицберген (където между другото според легендата живее и Снежната кралица) става възможно благодарение на финансова помощ от фондацията на Бил Гейтс.

Очаква се почти всички държави по целия свят да изпратят семена в Свалбард и така да гарантират оцеляването на уникалните си видове. За съжаление има растения (предимно тропически), които не могат да бъдат съхранени.

Енциклопедията на живота

(Encyclopedia of Life, EOL) е друг научно-екологичен проект, който има не само "застрахователна", но и образователна цел. EOL ще представлява пълен онлайн каталог на всички живи организми. Освен снимки и обща информация в EOL ще има данни и за генома (ако е известен), списък на научните публикации, които описват даден организъм, и т.н. Практически идеята на основателите на енциклопедията (предимно учени) е да съберат на едно място цялото налично знание за всички познати (около 1.8 милиона) животински видове.

Целта е повече от амбициозна, защото "знанието" е разпръснато из множество различни институции по целия свят. Трудности поражда и желанието на екипа цялото съдържание на EOL да е общодостъпно и да може да се ползва свободно. Засега обаче немалка част от енциклопедията не може да се възпроизвежда.

Любопитно е да се спомене, че EOL е изцяло финансирана от частни лица и благотворителни организации, като събраните досега средства надхвърлят 50 милиона долара. Не по-малко интересно е случайното съвпадение, че и норвежкото хранилище за семена, и EOL имат общ рожден ден - 26 февруари 2008 г.

Огромен леден шелф се разпада за седмици

Поредно голямо парче от плаващия лед около Антарктида се разпада с изненадваща за учените скорост. Шелфът "Уилкинс", който е по-голям от щата Кънектикът, се държи на косъм за останалата част от ледената плоча и всеки момент може да се откъсне.

През 1998г. "Уилкинс" изгуби хиляда кв. км или 6% от площта си. Днес обаче само от 28 февруари насам са се разтопили други 570 кв. км и скоро в океана може да отплават на парчета още хиляди квадратни километри айсберги от него.

Развоят на събитията е донякъде изненадващ, защото антарктическото лято привършва и ако удържи още няколко седмици, шелфът ще остане споен с останалия лед. Районът обаче е най-бързо затоплящата се част от континента - средно с половин градус за 10 години.

Британският изследовател Дейвид Воан предвиди през 1993г., че "Уилкинс" може да се откъсне след 30 години, но сега е стъписан, че това става два пъти по-бързо. "Това явление е важно, защото никога не сме виждали ледът да се оттегля толкова на юг, то е най-голямото разтапяне на леден шелф, което сме наблюдавали и в дългосрочен план е показателно за други събития, които биха се случили, ако глобалното затопляне продължи да въздейства така на Антарктида", обяснява Воан.

Откъсването на парчето от шелфа няма да повлияе на морското равнище, защото ледът му вече плава и не задържа зад себе си ледници върху сушата, които биха се изсипали или разтопили в океана. Най-мрачният сценарий - разтапяне на Антарктида и на Гренландия би повишил нивото на океаните с 64 метра.

"Уилкинс" не е единственият леден шелф, който се е разпаднал. През 2002г. рухна Ларсен Б, като само за месец се откъснаха 500 милиарда тона лед. През последните 30 години на айсберги са се разпаднали още шелфът в протока Принц Густав, Ларсен А, Уърди, Мюлер и Джоунс.

16 септември - Международен ден за защита на озоновия слой

Разрушаването на озоновия слой се превръща във все по-популярен проблем. Всеки ден получаваме разнородна и противоречива информация откъде ли не.
Озоновият слой е защита за живота на Земята, тъй като единствено той поглъща пълноценно слънчевата ултравиолетова радиация (UV). Тази радиация уврежда живите организми по много начини.

Драматичното намаляване на озоновия слой над Антарктида е наблюдаван за пръв път през 1970 година, когато екип английски учени вижда "пробива" над ледения континент.
Изследванията установяват, че на височина от 15-ия до 21-ия километър (долната стратосфера) изтъняването е почти пълно, със загуба от 95 процента.
Има сериозна загриженост, че в северните ширини, гъсто населени райони на Евразия и Северна Америка значителното намаляване на озона може да представлява сериозен риск.

Продължаващата тенденция на изтъняване на стратосферния озон и възможната поява на озонова дупка в Антарктика трябва да е сериозна тревога за Европа заради потенциалното отражение върху здравето на хората, растителността, животните и прехраната. Тревогата се появява сред учените още през 1974 година, но по-сериозен отзвук бе регистриран през 1985 година, когато обществеността бе алармирана чрез описание на озоновата дупка в небето.

Увеличеното съдържание на хлор и бром се сочи като причина за разрастващото се изтъняване на стратосферния полярен озон. Изкуствените източници на хлор и бром са фреоните и халоните. Те са почти изключително изкуствени индустриални вещества, произведени за пръв път през 30-те години. Фреоните се използват в аерозолните препарати (вашият парфюм например е такъв), охладители при хладилниците и климатиците, пенливи субстанции при производството на изолационни и опаковъчни материали, както и почистващи препарати. Халоните се използват частично при пожарогасителите. Парите на фреоните не се окисляват от кислорода в долните части на атмосферата, а достигат до стратосферата. Там под действието на светлината те се фотодисоциират и окисляват. Получават се свободни хлорни атоми, които влизат в реакции с озона многократно.

Изчисленията показват , че по този начин един хлор може да реагира многократно и да причини разпадането на около 100 000 молекули озон.Директните емисии на азотни окиси в стратосферата от самолетите също допринасят за разпадането на озона. Установено е, че реакциите, предизвикващи разпадането на озона, се ускоряват от наличието на твърди частици като ледени кристали в полярните стратосферни облаци. Изключително високите нива на загуби на озон в ниската стратосфера над Антарктика се дължат на благоприятни външни условия, пораждащи големи количества активни хлорни молекули в продължение на достатъчно дълъг период на ниски температури, необходими за разрушаването на озона.

През 1991-92 г. загубите на озон в определени моменти се изчисляваше на 0,5 процента на ден!
Разрушаването на озона под въздействието на фреоните може да се активизира от спонтанни натрупвания на частици в стратосферата, като например след изригването на вулкани.

Основните потенциални последствия от изтъняването на озоновия слой са:

* Нарушаване на топлинната структура на атмосферата, съпроводено с възможни промени в атмосферната циркулация- силен парников ефект!

* Увеличаване на ултравиолетовата радиация на земната повърхност.

Ако всички други фактори останат непроменени, няма никакво съмнение от научна гледна точка, че разрушаването на стратосферния озон ще засили ултравиолетовата радиация на повърхността на Земята. Увеличената ултравиолетова радиация може да се отрази върху здравето на хората, екосистемите, веществата, върху физико-химичните процеси в ниските слоеве на атмосферата.

Спасението

Намаляване емисиите на вредните газове, производството на продукти, които не отделят фреони, спиране масовото изсичане на горите (особено в Южна Америка). Закриването на вредни производства. Ако изпълним това, няма да ни се налага да ходим на Марс.

Мерки

Първите конкретни международни мерки за ограничаване изтъняването на озоновия слой бяха съгласувани през 1985 и 1987 година. На 16 септември през 1987 г. в Монреал, Канада, политици от цял свят подписаха Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой към подписаната две години преди това Виенска конвенция за защита на озоновия слой. Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото изчерпване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационният обмен. Монреалският протокол идентифицира главните вещества, нарушаващи озоновия слой и поставя специфични ограничения на тяхното бъдещо производство.

На 19 декември 1994 г. Генералната Асамблея на Програмата за околна среда на ООН обявява 16 септември за Международен ден за защита на озоновия слой.

Тази година, през месец декември, на 17-та среща на страните по Монреалския протокол, ще се честват 20 години от подписването на Виенската конвенция. 190 страни по света са се присъединили към тези толкова важни международни документа и са предприели съответните действия за тяхното изпълнение. Монреалският протокол се сочи като най-успешния протокол в областта на опазване на околната среда. Последните изследвания на учените сочат, че озоновата “дупка” не се разширява вече и че ако не повлияят други, странични фактори, в средата на този век тя ще се затвори напълно.
Република България е страна по Монреалския протокол от 1991 г., след като през 1989 г. ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Протокола. През 1998 г. бяха ратифицирани Лондонските и Копенхагенските изменения към протокола, през 1999г. – Монреалските изменения, а през 2002г. – Пекинските изменения. През всичките тези години МОСВ води политика на стриктно спазване изискванията на Протокола и предприема мерки, водещи до постепенно намаляване и прекратяване употребата на веществата, които нарушават озоновия слой.

България е една от тези страни, която не само ратифицира Конвенцията, Протокола и четирите му изменения, но и активно работи по изпълнение на поетите с ратификациите им задължения, както и на тези, поети в преговорите по присъединяването към ЕС.

източник: Изпълнителна Агенция по Околна Среда - Кампании за 2005 год.

Циркулациите в Северния ледовит океан се променят

Специалисти от института "Лайбниц" по морски науки (IFM-GEOMAR) в град Кил, Германия, предупреждават, че циркулацията на водата в Северния ледовит океан напоследък коренно се е променила и това ще има тежки последствия върху климата в Северното полукълбо, предаде ДПА, като се позовава на публикация в сп. "Нейчър джиосайънс".

Досега циркулацията на водата в Северния ледовит океан се определяше от образуването на морския лед, а не от вливането на вода от голяма дълбочина от Северния Атлантически океан.

Промяната е била предизвикана от намалената повърхност на морския лед вследствие топенето му поради глобалното затопляне.

Откритията си екипът на Брайън Хейли от IFM-GEOMAR е направил чрез геохимични анализи на седименти, взети от дълбочина между 1000 и 1200 м в Северния ледовит океан, в рамките на финансирания от ЕС проект ECORD (Европейски консорциум за сондиране и изследване на океана).

Северният ледовит океан има ограничен обмен със Световния океан. Проливът Фрам между Гренландия и Свалбард е единствената дълбоководна връзка, която Северният ледовит океан има с Атлантическия. Тази връзка доставя кислород на дълбокия Северен ледовит океан.

Днес ясно очертан и стабилен сладководен слой на повърхността, идващ от вливане на големите руски реки, почти напълно пречи да се образува значително количество дълбока вода в самия Северен ледовит океан.

Резултатите от изследването на Хейли и колегите му обаче сега показват, че това е било изключение, а не правило през последните повече от 15 милиона години.

Днес голяма част от дълбоките водни пластове в Северния ледовит океан се вливат в него от Атлантическия океан през пролива Фрам, казват учените.

БТА

Милиардер обеща голяма награда за намаляването на глобалното затопляне

Сър Ричард Брансън ще даде награда в размер на 25 милиона долара за откриване на средство за съкращаване на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата. "Човечеството трябва да осъзнае мащаба на кризата, пред която е изправено", категоричен беше той.Ръководителят на британската компания "Върджин" сър Ричард Брансън обеща 25 милиона долара за намирането на начин за намаляване на вредните въглеродни емисии в атмосферата. Брансън обяви наградата на пресконференция в Лондон, в присъствието на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор.

"Човечеството трябва да осъзнае мащаба на кризата, пред която е изправено", категоричен беше сър Ричард Брансън. "Земята не може да чака още 60 години. Искам бъдеще за децата ми и за техните деца", добави той.

Целта на Брансън е да бъде открит начин за премахване на поне един милиард тона въглероден диоксид годишни от атмосферата. "Предизвикателството е към въображението на човечеството в действителност да си представи реалността пред която сме изправени", допълни Ал Гор. През 2006 г. Гор участва в създаването на документалния филм "Неудобна истина", посветена на глобалното затопляне.

Специален състав от експерти ще разглежда предложенията за съкращаване на вредните емисии. Сред тях са Джеймс Хансен, ръководител на Института за космически изследвания към НАСА, британският природозащитник сър Криспин Тикъл и австралийският учен Тим Фланъри.

Учените от години търсят начин за премахване на парниковите газове от атмосферата. Сред възможностите са складирането им в петролни и газови находища, впръскването им в Световния океан или превръщането им твърдо или течно състояние. Подобни методи обаче предизвикват загриженост, тъй като е възможно изтичане на газовете от местата, където са складирани.

Учените обявиха девет критични точки за климата

Екип учени от различни страни във вторник публикува доклад, в който са посочени деветте най-важни промени на земните екосистеми, които могат да доведат до необратими последствия за цялостния климат на страната. По-голямата част от тях могат да бъдат факт до края на века.

Трите неща, които могат да се случат в рамките само на десет години, са стопяването на арктическите ледове, промяна на мусоните в Индия и Западна Африка и дисбалансиране на пустинята Сахара. Според учените тя или може да спре да бъде пустиня, но по-вероятно е да се разшири допълнително. Ако необходимият за мусоните баланс се наруши, може да има трайни застудявания на някои места.

Катаклизмите, които ще се случат до 50 години, са унищожаването на тропическите гори в Амазонка и на тайгата. И двете ще бъдат причинени от затоплянето на атмосферата, като иглолистните гори няма да се адаптират, а в джунглата няма да има достатъчно дъжд. За 100 години пък ще се усили "Ел Ниньо", а регулиращите топлинни потоци в Атлантическия океан, между които и Гълфстрийм, могат да спрат. Докато в Южното полукълбо водите ще станат по-топли и ще причинят природни катаклизми, прекъсването на Гълфстрийм може да доведе до ледников период в Европа. Около триста години ще са достатъчни, за да изчезне леденото покритие на Западна Антарктида, а снежната шапка на Гренландия да се стопи изцяло.

Изводът на доклада е, че макар и да е нужно много време за тези сериозни промени, дори малките изменения могат да доведат до цялостна промяна на времето на Земята - такова, каквото го познаваме във вторник. В доклада е показано как може да бъде създадена система за ранно предупреждение на идващите катаклизми, отчитаща малки промени в климата. Учените са категорични, че глобалното затопляне е причинено от човешката дейност и някои от катаклизмите могат да бъдат предотвратени, ако се намалят драстично вредните емисии.

Множество от земните климатични системи може да претърпят внезапна промяна през настоящи век, като резултат от човешката дейност, сочи изследване на Британската академия на науките, цитирано от Би Би Си.

Според експертите обществото не бива да бъде залъгвано, че промените в световния климат ще настъпват плавно и без изненадващи аномалии.

"Проучванията ни показват, че различни критични елементи могат да достигнат критичната си точка през 21-и век заради предизивканите от човешката дейност климатични промени," твърди проф. Тим Лентън, един от авторите на доклада.

Според него най-голяма заплаха за сегашното климатично равновесие представляват Арктическата и Гренландската ледени шапки, както и поне пет други елемента, които могат да поднесат изненада на човечеството през идните години.

Според британските учени затоплянето на времето, което се наблюдава в момента, е само предвестник за по-големите климатични аномалии, очаквани да настъпят до края на века.

Екологични промени, които могат да настъпят преди идването на 22-и век:

Разтапяне на Арктическата ледена шапка
Намаляване на дебелината на Гренландската ледена шапка
Откъсване на Западноантарктическия леден щит
Колапс на системата от топли атлантически течения
Засилване на феномена Ел Ниньо
Край на сезонa на мусоните в Южна Азия
Край на амазонската джунгла

От какво боледува светът днес

В резултат на глобалното затопляне някои типични за тропиците заболявания се появяват и по-на север - маларията вече е достигнала Москва, а в Швеция се появиха енцефалитните кърлежи

В САЩ - затлъстяване, в Африка - СПИН и мухата це це, в Холандия и Афганистан - наркомания, в Русия - алкохолизъм. В общественото съзнанието към всяка една страна е прикрепена и някаква болест. Но така ли е наистина?

В миналото всеки един народ е имал своите характерни заболявания, а пътешествениците са разнасяли инфекциите по целия свят. По този начин испанците, открили Америка, са заразили индианците с вариола, чума и редица други по-малко опасни за европейците заболявания, които обаче са били изключително смъртоносни за коренното население.

Съществува версия, че на свой ред индианците са "отмъстили" на Европа със сифилиса. Оттогава насам болестите могат да принадлежат на една страна само условно.

Сифилисът е наричан и "испанска", и "френска", и "холандска" болест. Грипът първоначално и бил "руска" болест, а през 20-те години стана "испанска" и отнесе живота на около 20 млн. души.

В повечето туристически сайтове е публикувана информация за най-разпространените инфекциозни заболявания в популярните дестинации.

Британският медицински журнал, цитиран от Би Би Си, определя като най-опасни на първо място районите на Централна и Южна Африка, където се заразяват около 20% от пристигналите туристи, на второ - страните от Югоизточна, Южна и Централна Азия (10-11%), и на трето - Централна и Южна Америка (5-6%).

Африка

На черния континент епидемиологичната ситуация е такава, че можете да се заразите от какво ли не. Напоследък все повече, поне в научните среди, се говори за червеите-паразити, предизвикващи т. нар. "слонска болест", която води до отичане на крайниците.

Но главното заболяване в Африка, след като отчетем лавината от ХИВ-инфекции, продължава да е маларията. На второ място се нареждат чревните паразити (амеби, хелминти), които на фона на другите проблеми се смятат за нещо подобно на дисбактериоза - на практика с тях живее по-голямата част от населението.

И накрай най-опасни са треските, към които африканците са си изградили имунитет, но за европееца те много често имат летален завършек.

Северна Африка и Азия

В страните от Северна Африка и Близкия Изток най-голям е рискът от остри чревни инфекции: коремен тиф, дизентерия, както и хепатит А и E. Честа гостенка там е и холерата, особено в пренаселена Индия, където често не се спазват необходимите санитарните условия. Горещият климат повишава риска от заразяване i с паразитни червеи и малария.

Централна и Южна Америка

От много векове там господстват острите чревни инфекции и маларията. Но местното население страда и от алкохолизъм. Например 60% от мексиканците злоупотребяват с алкохола.

С продължаващата 35 години война Афганистан се смята за страната на болните. Всеки трети афганистанец страда от туберкулоза, всеки десети - от венерическо заболяване, а 90% от населението са с чревни паразити. На север от страната е разпространен коремният тиф, а на юг - маларията.

Европа

Бичът на съвременните европейци са сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания, които са свързани с лошата екологична обстановка, употребата на алкохол, цигари и продукти с високо съдържание на холестерол.

Разликата се състои в това, че в Западна Европа главният рисков фактор е високата телесна маса и нивото на холестерол, а в Източна - алкохолът.

СПИН-ът е отделна тема

В Източна Европа най-лесно можете да се заразите със СПИН в Украйна, където ХИВ-позитивно е над от 1% от населението, на второ място - в Естония (0,9%), Молдова (0,815%) и Русия (0,755%).

В Италия, Англия, Франция носители на вируса са 0,2- 0,3% от населението. Колкото и да е странно, в либералната Холандия тази цифра е два пъти по-ниска. Най-безопасни страни са Германия и Норвегия.

По-малко от 0,1% са заразените със СПИН в Монголия, Китай, Куба и арабските страни - поне по официални данни.

В популярните туристически дестинации рискът се увеличава: Бахамите - 2,8%, Тайланд - 1,1%, Доминиканската република - 1%.

В Африка статистиката се умножава по 10 и дори по 20: Намибия - 17%, Зимбабве - 19%, Ботсуана - 23%, Свазиленд - 34%, т.е. над 1/3 от населението.

В резултат на глобалното затопляне някои типични за тропиците заболявания се появяват и по-на север. Маларията вече е достигнала Москва, а в Швеция се появиха енцефалитните кърлежи.

Мигрирането на инфекциозните болести от юг на север според специалистите е особено тревожна тенденция, защото се засяга население със слаб имунен отговор.

"Искат Ал Гор да върне "Оскар"-а за "Неудобна истина"

Новозеландски мозъчен тръст настоя днес бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор да върне наградата "Оскар", която получи за документалния си филм в защита на природата "Неудобна истина". Това стана, след като съдия в Лондон постанови, че лентата съдържа девет научни грешки, съобщиха Асошиейтед прес и ДПА. "Имайки предвид, че творбата бе награден в категорията документални филми, единственото разумно действие е филмовата академия да поиска обратно Оскар-а, тъй като е очевидно, че той неправилно е бил поставен в тази категория", заяви Мюриъл Нюман, директор на новозеландския Център за политически изследвания, цитирана от ДПА.По думите на Нюман Ал Гор е преувеличил научната истина, за да създаде "драматичен ефект", което е неприемливо за документален филм. "Истината, колкото и неудобна да е тя за Ал Гор, е, че неговият филм съдържа съществено изкривяване на научните факти", каза Нюман. Британският върховен съдия Майкъл Бъртън се произнесе вчера по жалбата на британски просветен служител, според когото филмът е "неточен и пристрастен" и не трябва да се показва на ученици. Съдията се съгласи, че във филма са допуснати девет научни грешки и че посланията му имат политически характер и са в подкрепа на политическа програма. Законът във Великобритания забранява разпространяване на партийни политически идеи в училище, посочва АП. Като погрешни са посочени твърденията, че в близко бъдеще нивото на океаните може да се покачи със 7 метра или че ураганът Катрина, пресъхването на езерото Чад и топенето на снеговете на Килиманджаро са резултат от глобалното затопляне. В решението на съдията Бъртън се казва, че няма достатъчно научни аргументи в подкрепа на подобни твърдения.

Топенето на ледниците се ускорява по целия свят

Ледникът Ронгбук в Тибет- през 1968 г. и в наши дни.

През 2006 г. средно ледниците са загубили 1,5 метра от дебелината си

По данни на ООН скоростта на топене на ледниците по света се е удвоила за последното десетилетие, съобщава BBC. Ледниците са изтънявали средно с около 30см на година за периода 1980 - 1999г., като за 2006г. се наблюдават рекордните 1,5м. Най-бързо топене се наблюдава в Алпите и Пиринеите в Европа.

Експерти настояват за незабавни действия за спасяването на ледниците, чието топене се счита за основен индикатор за промяната на климата на планетата.

Изтъняването на ледниците се измерва във воден еквивалент - 1 метър воден еквивалент. представлява 1,1 метра дебелина на лед. Това предполага отдръпване на ледената покривка за 2006г. с 1,5 метра, за 2005г. с 50см. и реално акумулирано изтъняване на леда от 1980г. с 11,5м.

"Милиарди хора зависят директно от тези естествени източници за питейна вода, напояване и генериране на енергия", казва Ахим Щейнер от програмата за опазване на околната среда към ООН. Той допълва,че въпреки прохождането на така наречената "зелена икономика" и немалките средства инвестирани в развитието на възобновяеми източници на енергия и екологично производство, лакмусовият тест за предприетите мерки ще бъде световната срещата по проблемите на климата в Копенхаген през 2009г. "Световните правителства ще трябва да се съгласят на решителни мерки за намаляване на емисиите на въглероден двуокис. В противен случай ледниците, както и нашите възможности да спрем този катастрофален процес просто ще се стопят."

За целите на изследването са анализирани проби от девет планински масива от различни континенти и повече от 100 ледника. "Последните данни са част от задълбочаващ се процес, без перспектива за забавяне в обозримо бъдеще", каза д-р. Уилфред Хибърли, ръководител на изследването.

"Не е твърде късно да спрем топенето на ледниците, но трябва да се предприемат незабавни мерки", каза д-р. Ян Уилс от Scott Polar Research Institute. Наблюдава се задълбочаваща се тенденцията за топене на ледовете през изминалите 25 години. За периода 1980 – 1999г.средното отдръпване на ледниците е било 30см. на година. От 2000г. средното ниво на топене на ледниците достига 50см. на година.

Рекордното за двадесети век изтъняване с 70см през 1998г. сега е надминато през три от последните шест години – 2003, 2004 и 2006г.

Най-сериозно изтъняване на ледените покривки се наблюдава в Австрия, Норвегия, Швеция, Италия, Испания и Швейцария. Ледникът Брейдалбликбре в Норвегия е изтънял с почти 3,1 метра.

Гледните точки

Гледните точки на Токио, Китай и Вашингтон

Посланикът на Япония към Европейския съюз г-н Takekazu Kawamura очерта визията на неговата страна относно политиката на борба срещу климатичните промени след 2012 година. Японският модел залага на три основни принципи, а именно: участие на всички основни източници на вредни емисии в бъдещето споразумение; гъвкави и разнообразни решения; съвместяване на целите по опазването на климата с тези в областта на икономическия растеж. "Cool Earth 50" - развитие и разпространение на нови технологии, както и намаляване на емисиите с 50% до 2050 г. ще бъдат основните реакции на Япония в отговор на глобалното затопляне. Представителят на Мисията на Китай г-н Ronglai Zhong подчерта нуждата от "общи, но същевременно диференцирани отговорности на глобално равнище", като например механизъм за технологичен трансфер, който да осигури достъп на развиващите се страни до технологии, позволяващи опазването на околната среда. Той уточни също така, че Китай ще продължи да преструктурира своята икономика, да намалява емисиите на СО2 и да увеличава дела на възобновяемата енергия. "Целите в сферите на икономическия растеж, енергийната сигурност и климатичните промени трябва да бъдат преследвани по интегриран начин", каза американският посланик в Брюксел г-н Boyden Gray. САЩ имат по-различно поведение от другите индустриални страни, сподели г-н Yvo de Boer - изпълнителен секретар на Конвенцията на ООН относно промените на климата. За разлика от Европейския съюз САЩ залага на "доброволен подход, изразяващ се в национални ангажименти, вписани в националното законодателство".

Гледната точка на Брюксел

Позовавайки се на целите на Европейския съюз в областта на опазването на околната среда, г-н Nick Campbell от Международната търговска камара каза, че "Европейският съюз трябва да приеме гъвкав подход, за да насърчи и други страни в тази насока". Мнозина от участниците в изслушването подкрепиха тази идея, настоявайки Европа да играе водеща роля в областта на мерките за борба срещу климатичните изменения. Заместник-председателят на Комисията по околна среда г-жа Satu Hassi (Зелени/ЕСА, Финландия) допълни, че "най-добрият начин, по който Европа може да служи за пример на други страни е "като прилага на практика, това което проповядва". Тематичната сесия на Комисията по изменения на климата бе само една от поредицата прояви, посветени на проблемите на глобалното затопляне, проведени през изминалата седмица. Други такива бяха Съвместната парламентарна среща по проблемите на климата и изслушването относно дезертификацията, организирано от Комисията по развитие.

Глобалното затопляне - голям проблем за Европа

Арктика може да се превърне в арена на сблъсък между ЕС и Русия

Най-страшната заплаха за сигурността на Европа е не тероризмът, ядрената война или епидемиите, а непредсказуемите капризи на климата. Това е заключението на първия задълбочен анализ на ефекта на глобалното затопляне върху геополитическата сигурност, изготвен от водещите дипломати на ЕС - постоянния представител за външната политика Хавиер Солана и еврокомисаря по външни отношения Бенита Фереро-Валднер.

Документът очертава седем предизвикателства за сигурността и икономическите интереси на Европа, причинени от "засиленото съперничество за достъпа до и контрола върху енергийните ресурси". Анализът звучи като последно предупреждение за катаклизъм - необичайно за безстрастния и сух евробюрократски стил. Той предрича нови сътресения в отношенията между богатия север и бедния юг, които могат да доведат до непредвидими последствия - и то в следващото десетилетие.

Основната опасност е, че промяната в климата заплашва да претовари държави и региони, които са нестабилни и податливи на конфликт - Близкия изток, Африка, Южна и Централна Азия, Карибския басейн и Централна Америка. Тези рискови зони ще са "огромен товар върху ресурсите на международните донори", сред които ЕС е най-големият.

Глобалното затопляне ще потопи цели острови и ще смени очертанията на континентите, което ще доведе до нови териториални конфликти, прогнозира докладът. Климатичните промени ще предизвикат глобални и катастрофални войни за намаляващите ресурси, особено в райони, където достъпът до тях вече е политизиран. Европейските експерти са притеснени най-вече за потенциалните "водни войни" в Близкия изток, където две трети от страните и сега внасят вода, а собствените им водни ресурси са намалели с до 60% през последното столетие. Докладът предсказва на Турция, Ирак, Сирия и Саудитска Арабия конфликти, подобни на този в Дарфур, където ситуацията се влошава допълнително от климатичните промени. А всичко това вещае още по-голяма нестабилност и рискове за енергийната сигурност на Стария континент.Друга заплаха за Европа е нарастващото съперничество с Русия за контрол върху топящата се Арктика, която отваря нови морски търговски пътища там, където доскоро имаше "вечни" ледове, и дава достъп до богати, неизползваеми досега ресурси - газ, петрол, минерали. Докладът напомня, че миналата година руски учени забиха националния си флаг на морското дъно под Северния полюс. Тази конкуренция ще промени геополитическия баланс на континента и е потенциален източник на несигурност.

Климатичните промени заплашват Европа и с масова миграция, предизвикана от жегата, сушата, покачващото се морско равнище и слабите реколти. Според анализа до 2020 г. "милиони екологични мигранти" ще залеят Европа. Това може да предизвика нови конфликти и напрежение в страните, които ги приемат. "Ако международната общност не действа бързо, цялата система за глобално управление е под заплаха", каза Бенита Фереро-Валднер и дори загатна за риск от нова световна война, причинена от глобалното затопляне и водена в условия на природни катаклизми.

Тревожният доклад беше представен на лидерите на ЕС, които се събраха в Брюксел в края на седмицата. Това, че кошмарните сценарии са поставени на масата за преговори точно сега, не е случайно - до средата на годината страните членки трябва да приемат предложението на Европейската комисия да се борят заедно с климатичните промени, като до 2020 г. намалят с 20% въглеродните емисии. Изглежда обаче, че анализът на Фереро-Валднер и Солана не е просто начин да стреснат политиците, за да ги убедят да следват линията на Брюксел. Несигурността и рисковете, причинени от промените в климата, ще бъдат една от водещите теми и на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април. Очаква се тогава да бъде приета нова стратегия за целите на НАТО в XXI век, една от които е алиансът да се превърне в глобален инструмент за енергийна сигурност. А когато освен икономистите и дипломатите с един проблем се захванат и военните, това означава, че той наистина трябва да се вземе на сериозно.

Оказа се, че корабите са големи замърсители на въздуха

Поредният доклад на Международния панел за климатичните промени към ООН разкрива, че замърсяването на атмосферата, причинено от корабите, е било сериозно подценявано досега и всъщност представлява голям дял от общите емисии на въглероден двуокис, изхвърляни в атмосферата. Това съобщи британският в."Гардиън", позовавайки се на предварителен вариант на доклада.Според документа миналата година корабната индустрия е изхвърлила в атмосферата 1.12 млрд. тона СО2, което представлява 4.5 на сто от емисиите на газа в атмосферата. За сравнение - авиацията е изхвърлила около 650 млн. тона. За разлика от корабите авиоиндустрията подлежи на постоянна критика, че замърсява и допринася за глобалното затопляне и даже миналия месец беше включена в схемата за търговия с емисии на Европейския съюз.Авторите на доклада коментират, че досегашните методи за изчисление на замърсяването от корабите са били непълни и затова то е било сериозно подценявано, като данните са сочели, че представлява най-много 400 млн. тона. Именно поради тази причина то избягва всякакви регулации и не присъства в нито един план за борба с климатичните промени. Това от своя страна води до масово пренасочване към водния транспорт, замърсяването от който ще се увеличи с 30 на сто до 2020 г.Докладът на ООН разкрива също, че корабите замърсяват морето и атмосферата не само с въглероден двуокис, но и със серни емисии и сажди. Те са основна причина за киселинните дъждове, както и водят до респираторни проблеми и рак на белите дробове. Най-сериозни последици за здравето на хората има във Великобритания и другите страни около Ламанша, тъй като там трафикът е най-голям в света. По-лошото е обаче, че се очаква тези емисии също да се увеличат с 30 процента през следващите 12 години.Според представители на корабната индустрия, цитирани от в."Гардиън", тя се опитва да намали емисиите и да оптимизира екологичното си поведение. За последните 20 години корабите са започнали да харчат два пъти по-малко гориво. Политици и представители на екологични организации са на мнение обаче, че трябва да има законодателни рестрикции за корабното замърсяване, вместо властите сляпо да се доверяват на добрата воля на индустрията.

ООН иска 50% по-малко вредни емисии до 2050 г.

Средните световни температури вече са се увеличили с 0.76 градуса и за да се стабилизират на това ниво, правителствата трябва да започнат съкращаване на вредните емисии до 2050 г. с 50% до 85% в сравнение с 2000 г., стана ясно от поредния, трети панел на ООН на Междуправителствената група за изучаване на промените в климата към ООН, който беше представен в края на седмицата в тайландската столица Банкок.Докладът призова за увеличаване на дела на използваните възобновяеми източници на енергия като слънчевата светлина, вятъра и водата и в същото време за налагане на по-сериозни данъци за използването на изкопаеми фосилни горива като въглища, газ и нефт. Заключенията на ООН се базират на най-приемливия за човечеството сценарий за ограничаването на глобалното затопляне до 2-2.4 градуса, които са общопризнати за границата, след която катастрофалните за околната среда и човека промени в климата ще са необратими.Масовото въвеждане на новите технологии, при които не се отделят или се минимизират емисиите парникови газове, увеличаването на енергийната ефективност и останалите необходими мерки ще струват по-малко от 0.12% от световния икономически растеж годишно, като акумулираната загуба за световната икономика към 2030 г. ще се равнява само на около 3%. Този спад в световната икономика е много по-приемлива цена в сравнение с тази, която ще трябва да плати човечеството, ако продължи с бездействието си, коментира директорът на Програмата за промени в климата към Световния фонд за защита на дивата природа (World Wildlife Fund, WWF) Ханс Веролме.В доклада на ООН се посочва, че до 2030 г. трябва да се вложат 20 000 млрд. долара в промяната на енергийната инфраструктура, насочена към опазване на околната среда. Минималните, но масови промени в начина на живот и ежедневните навици на хората по света могат да допринесат за спирането на глобалното затопляне, като колкото по-рано те започнат да действат, толкова по-голям ще ефектът от тях.Междувременно Япония обяви, че ще предостави 100 млн. долара на Азиатската банка за развитие за създаване на специални фондове за борба със световните климатични промени и подкрепа на инвестициите, насочени за опазване на околната среда, предаде АП.Това е решителна стъпка, защото Токио има втория по тежест глас във финансовата институция след САЩ. Отпуснатите 100 млн. долара ще бъдат използвани от Азиатския фонд за чиста енергия и Фонда за улесняване на инвестицията в климата. "Промените в климата са най-важното предизвикателство пред човечеството в следващите десетилетия", заяви японският финансов министър Коджи Оми.Той посочи, че в близките пет години ще бъдат отпуснати заеми на Азиатската банка за развитие заеми в размер на 2 млрд. долара за подкрепа на инвестиции за защита на околната среда. Отпуснатите средства са част от новата програма на Токио за региона и развитието на екологични технологии. Това се налага, защото за последните три десетилетия консумацията на енергия в Азия е нараснала с 230%, а до 2030 г. се очаква този процент да се удвои.

Спорове в Брюксел спъват план за вредните емисии от коли

Амбициозната стратегия на Европейската комисия за енергийна ефективност и борба с климатичните промени се натъкна на първото си препятствие, след като вътрешни разногласия попречиха на приемането на общ план за намаляване на вредните емисии от автомобилите, предаде EUobserver. Планът, който трябваше да бъде приет в сряда, предвиждаше ограничаване на газовете, изпускани от нови модели коли, до 120 грама на километър до 2012 г. Между комисарите обаче възникна дискусия дали изискванията към автопроизводителите да бъдат задължителни или не. В резултат председателят на ЕК Жозе Барозу обяви, че приемането на плана се отлага за неопределен срок.Комисарят по околната среда Ставрос Димас се обяви за задължителни ограничения за количеството допустими емисии, тъй като не е било спазено доброволното споразумение, сключено между ЕС и автомобилните производители през 1999 г. По силата му всички коли трябваше да изхвърлят до 140 грама газове на километър до 2008 г. В момента автомобилите в съюза изпускат средно по 162 грама. Предложението на Ставрос бе подкрепено и от германския министър на околната среда Зигмар Габриел, който заяви, че това е единственият начин до 2020 г. общото количество емисии да се редуцира с 20 на сто.Но еврокомисарят по индустрията Гюнтер Ферхойген се противопостави, като заяви, че задължителните норми биха навредили на автомобилната индустрия, а оттам - и на цялата икономика на ЕС. "Несъмнено трябва да се придържаме към избраната стратегия за околната среда, но не и ако това застрашава икономическия растеж на Европа", се казва в писмо на Ферхойген до Барозу.Комисарят призовал за "по-интегриран подход" към проблема, като отговорността не лежи само върху автомобилните компании, а е разпределена между тях и производителите на гуми и гориво. Според Ферхойген по-успешният вариант е включването на емисиите от колите в търговията с вредни газове на съюза. Хора от автомобилния бранш окачествиха исканията на Димас като "несправедливи" поради значително по-големия интерес на купувачите към големите коли в сравнение с енергоспестяващите. Според Европейската федерация за транспорт и околна среда (T&E) до момента само четири европейски автопроизводителя ("Фиат", "Ситроен", "Рено" и "Пежо") имат реален шанс да достигнат желаните 140 грама на километър до 2008 г.

Бъдещето на Гренландия

Глобалното затопляне може да причини неконтролируемо топене на ледената покривка на Гренландия, както и други промени, като обезлесяване на амазонските гори, предаде Ройтерс, позовавайки се на доклад на учени от Великобритания, Германия и САЩ. Специалистите отправят призив към правителствата на страните да обръщат по-голямо внимание и да следят за малките промени в природата, които могат да доведат до много по-големи изменения с необратими последствия. Авторите на изследването, публикувано в бюлетин на Американската академия на науките, смятат, че предстоящите климатични промени са по-сериозни, отколкото посочените в публикувания през 2007 г. доклад на Междуправителствения съвет за климатичните изменения.Пред най-голяма и явна заплаха е изправена Арктика, където загубата на ледове през лятото може да настъпи много преди направените прогнози. Сериозно е положението и с амазонските тропически гори. Най-неясна е съдбата на тропиците и западната част на Антарктика. Една от основните идеи на авторите на настоящия доклад е, че има вероятност измененията да настъпят по-рано от очакваното. Според авторите на настоящия доклад може да има и положителни последствия от глобалното затопляне, като например покриването на някои части от Сахара и Сахел със зеленина в резултат на изменения в мусонните дъждове.

Големи световни компании ще се борят заедо срещу климатичните промени

12 големи световни компании, след които "Сони", "Найк", "Нокия", "Алианц" и "Хюлет-Пакард", подписаха днес в Токио декларация, с която поемат ангажимент да се борят срещу глобалното затопляне, като заявиха, че работата на правителствата в тази област не е достатъчно ефективна.
"Няма съмнение, че климатичните промени са един от най-важните проблеми на нашето време", заяви генералният директор на "Сони" Хауърд Стрингер, който бе гост на срещата, наречена "Среща на високо равнище на спасителите на климата 2008", на която присъстваха и представители на другите 12 компании.
"Правителствата се интересуват повече от днешните, а не от утрешните проблеми", каза още Стрингер, като допълни: "трябва да действаме сега".
Подписалите декларацията компании поеха ангажимент да насърчават клиентите си да имат по-съобразено с екологичните норми поведение, да продължат усилията за намаляване на вредните газови емисии, да увеличат прозрачността в тази област и да накарат и други компании да се присъединят към декларацията.

Озоновата дупка над Антарктида е намаляла

Преди половин година озоновата дупка се е била смалила с 30%. Ще видим какво ще е положението тази година.

В Сибир цъка климатична бомба

Както научаваме Сибир не е просто място за изхвърляне на ядрени отпадъци и за заточаване на инакомислещи руснаци. Топенето на торфените блата в субполярните региони в Сибир може да предизвика драматично повишаване на температурите в световен мащаб, се посочва в доклад на руски и английски учени. Климатолозите са стигнали до извода, че Западен Сибир е едно от най-бързо затоплящите се места на Земята. За последните 40 години средногодишната температура там се е повишила с 3 градуса. Ако тенденцията се запази, има опасност замръзналият преди 11 000 години метан да се разтопи и да излети в атмосферата. Той е с 20 пъти по-силен парников ефект от въглеродния двуокис, който се сочи от учените за основен виновник за затоплянето. Според изчисления на специалисти залежите на метан в Сибир са около 20 млрд. тона, което се равнява на една четвърт от световните запаси.

Днес Антарктида губи най-много лед

Днес Антарктида губи най-много лед от последните десет години показва ново проучване.
Сателитно измерване показва, че загубата на лед в западна Антарктида и Антарктическия полуостров се е повишила до 75% от 112(Gt) гигатона на година през 1996 до 196(Gt) гигатона за 2006.
Климата, който се влияе така от глобалното затопляне е фактор, който показва, че вероятно нивото на загуба от лед ще се повишава.


килотон (kt) = 1000 тона (t)
мегатон (Mt) = 1 000 000 тона (t)
гигатон (Gt) = 1 000 000 000 тона (t)

Северния полюс е много сериозно застрашен

Виждате огромната разлика през 2005 и 2007 година. За какво огромна разлика и разтопяване говорим!


В червено е показан северозападния поток.Със синьо е означена обичайната връзка по море между Европа и Азия

Арктическите ледове са доста изтънели и все по-бързо се топят. Като че ли предричаното от стотици екологични модели е едно очаквано събитие. Неочаквани са само годината (близо 30 години по-рано от предполаганото) и мащабът, в които то се извършва. Мрачната прогноза е, че се стопяват и сроковете, в които можем да предприемем спасителни мерки – за леда, а с него и за планетата ни.

Според данни на Щатския национален център по снеговете (NSIDC) и Европейската космическа агенция (ESA) за преминаването на плавателни съдове през северозападния проток (най-прекия морски път между Азия и Европа) в този период на годината вече не е необходимо използването на ледоразбивачи. Ледът го няма, стопил се е както никога досега. На пръв поглед това изглежда добра новина за корабоплаването и за редица стръвни интереси на различни държави в региона (с интереси в бизнеса с петрол). Истината обаче е, че новината е изключително лоша във всеки друг аспект. Нека да видим защо.За последните 30 години, откакто съществуват данни за дебелината и площта на арктическия лед, 2007-ма година се явява годината с най-ниските стойности и на двата показателя. Тенденцията за намаляване на относителния дял на леда в северните океани е известна на изследователите в тази област поне от десетилетие. Те са сметнали, че долната граница на годишната амплитуда на размерите на морския лед (времето от март до септември, когато се установяват най-високите и най-ниските стойности) се измества в отрицателна посока с около 100 хиляди квадратни километра годишно. Така всяка година през месец септември има все по-малко лед. При сравняване на данните за 2005 г. и 2007 г. учените установяват, че намаляването на есенната стойност е вече с 1 милион квадратни километра! Макар и най-топла откакто има температурни измервания, горещината на 2007-ма година съвсем не е единствената причина за това явление. Според д-р Уолш от университета в Илинойс е възможно причините за краха на екологичните ни модели да са няколко. Първата от тях е, че океанските води са с по-високи средни температури, заради като цяло по-топлите лета в последните няколко години. Дали това е сигурно доказателство за ефект от глобално затопляне, д-р Уолш предпочита да не коментира. Друга причина с категорично пряк ефект върху състоянието на леда е необикновено безоблачното небе това лято. Въпреки свойството на леда да отразява слънчевите лъчи, околните води ги поглъщат и сгрявайки се ускоряват разтопяването на граничните участъци на леда с водата. По всичко личи, че ако вече новата тенденция се запази, няма да е далеч деня, когато през летните месеци леда в северното полукълбо ще е станал част от водите на прилежащите океани. По-малкото количество лед ще се отрази на количеството му през следващите години. И това твърдение ще е вярно за всяка следваща година. Първите преки потърпевши ще са зависимите от леда обитатели на полярните ширини – белите мечки. Прогнозите са, че при този ход на събитията популацията им ще намалее с почти две трети в следващите 50 години. За това време ледът съвсем ще се е стопил. Този половин век обаче не бива се превръща в поредният ни аргумент за бездействие. Защото дори и предсрочно сбъднати, всички прогнози показват едно - време за отлагане почти не остана.

Дайте своя глас против глобалното затопляне

Дайте своя глас и се присъединете към 1,021,899 човека ....

http://www.stopglobalwarming.org/

Ледниците в Антарктида могат рязко да увеличат нивото на Световния океан

Британски учени, работещи в Антарктика, са открили, че скоростта на движение на ледниците в Западна Антарктида към океана рязко се е увеличила.
Ако тази тенденция се запази, това може да доведе до значителното повишаване на нивото на Световния океан, твърдят британските изследователи Джулиан Скот и Роб Бингъм, които са живели в продължение на 97 дни в палатка на слабоизучения континент и са изминали по него над 2500 км.
Изследванията си са извършили на група от три ледника, покриваща територия, равна по площ на щата Тексас.
За да открият следи от движение на ледената маса по повърхността на континента, учените са използвали сонари, а също резултати от сеизмични изследвания и наблюдения със спътници.
В резултат на проучванията е било установено, че за последните 10 години движението на ледниците се е ускорило с 1% годишно, а в този сезон показателят е бил 7%.
Ако ледниците продължат да се движат с ускорени темпове, то най-големият от тях в Западна Антактида - Пайн айланд, може да повиши нивото на Световния океан с 25 см.
Скот, който е бил на ледника, разказва, че Пайн айланд е най-важният в Антарктика. Дебелината му е около 2 км, а широчината - 30 км, като скоростта на движението е 3.5 км в година.
Съседните на Пайн айланд ледници също се движат към морето с ускорени темпове, са установили британските учени.
Ако цялата зона се окаже във водата, нивото на Световния океан ще се покачи с 1.5 м, са изчислили специалистите.

Глобалното затопляне заплашва морската екосистема в Антарктика

Глобалното затопляне може да повиши температурата на морската вода в Антарктика, което ще има потенциални катастрофални последствия за тази уникална и все още добре съхранена морска екосистема, предупредиха американски биолози.

"В Антарктика са малко на брой хищниците, които могат да разчупят раковини. На морското дъно в региона се срещат най-вече безгръбначни мекотели, които се движат бавно, както в океаните преди милиони години", заяви Черил Уилга, експерт по биология от университета на Роуд айлънд.
До неотдавна температурите на водата в Антарктика през цялата година бяха прекалено ниски, за да може акули, други риби и раци да оцелеят.
През последните 50 години обаче температурата на водата се покачи с 1-2 градуса по Целзий под въздействието на глобалното затопляне, а това покачване е около два пъти по-голямо в сравнение със средните показатели за планетата, отбеляза проф. Уилга на пресконференция в рамките на годишната конференция на Американската асоциация за популяризиране на науката в Бостън, Масачузетс.
Достатъчно е температурата на водата в Антарктика да остане малко над 0 градуса Целзий през цялата година, за да може морето в региона да стане обитаемо за някои видове акули.
Когато акули се появят в региона, последствията от това върху фауната на морското дъно в Антарктика ще са огромни, допълни изследователката.
Според Свен Татж от Националния океанографски център в Саутхемптън, Англия, това ще бъде трагична загуба за биоразнообразието на едно от малкото места на планетата, където то е много добре съхранено.

Глобално затопляне

Глобалното затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, наблюдавано през последните десетилетия.
През 20-ти век се наблюдава повишаване на повърхостната температура от 0,6 ± 0,2 °C. Официалното становище на Междуправителствената комисия по измененията в климата към ООН (IPCC - Intergovernmental Panel on Climate Change), подкрепяно от мнозинството учени, е, че "голямата част от наблюдаваното през последните десетилетия затопляне се дължи на човешки дейности".
Преобладаващото мнение е, че най-голямата причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове, като въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, дължащо се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрия, както и на фреони, чиято употреба е намалена значително. Сегашното ниво на концентрация на CO2 в атмосферата е 383 ppmv (parts per million by volume - части от милиона по обем), значително повече от нивото преди началото на индустриалната революция (280 ppmv). Усиленият "парников ефект", предизвикан от тези газове, води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата. В каква степен затоплянето се дължи на самия парников ефект и в каква степен се дължи на неговите последствия върху други климатични процеси, е все още въпрос на научни изследвания и дебати. Картината допълнително се усложнява от наличието на външни фактори, които не са част от земната климатична система и влият върху нея независимо от глобалното затопляне, като слънчевата активност и вулканизмът.
Основните източници на парникови газове са два типа - природни (натурални) и човешки. Към природните източници спадат изригванията на вулканите и изветряването на варовиковите скали. Изригването на вулканите е бърз и хаотичен процес, като при едно изригване на голям вулкан за няколко дни той може да изхвърли повече въглероден диоксид, отколкото цялата човешка дейност за няколко месеца. Изветряването на варовиковите скали от друга страна е бавен процес и отнема десетки столетия. От човешките източници на парникови газове най-значими са дейности като горенето на изкопаеми горива, прочистване на горски площи и земеделието.

Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като повишаване нивото на световния океан, както и промени в количественото и географското разпределение на валежите. Подобни промени могат да доведат до повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и т.н, въпреки че все още няма научен консенсус за това, как влияе глобалното затопляне на валежите, а само предимно медийни спекулации. От друга страна е трудно да се уточни какви биха били ефектите от едно глобално затопляне, тъй като климатичната система е нелинейна, а и съдържа редица обратни връзки (feedbacks) между водещите ѝ процеси. Важно е да се отбележи също, че глобалното затопляне в известна светлина трябва да се разглежда като статистическо понятие, както например средностатистическия човек. То е усреднено за цялата земна повърхност, но това не означава, че всички места на Земята ще се затоплят. В процеса на глобалното затопляне е съвсем възможно някои географски райони да се охладят (например при спиране на течението Гълфстрийм поради отделяне на твърде много сладка вода от топенето на ледовете в северния Атлантически океан, цяла северна и западна Европа би се охладила значително). Затова при отчитане на последствията от глобалното затопляне е много важно да се отчетат техните локални последствия.

Като най-голям причинител на глобалното затопляне се считат парниковите газове като въглеродния диоксид. Тези газове действат косвено като задържат слънчевата топлина в земната атмосфера. Съществуват множество процеси причинени от човека, които не косвено, а директно нагряват околната среда. Скритите източници на директно глабално затопляне са малки по своя индивидуален обем повтарящи се процеси на топлоотделяне, които се извършват в достатъчно глеми количествени обеми, за да предизвикат затопляне в планетарен мащаб. Топлинната енергия според законите на физиката не се губи, а се разпределя и предава в околната среда. Всеки загрят по какъвто и да е начин обект или вещество, е в контакт с околната си среда и и предава топлинната си енергия. Взети заедно тези на пръв поглед незначителни процеси дават своя съществен принос в глобалното затопляне. Списъкът е дълъг, но не е изчерпателен. Тези процеси се осъществяват постоянно, ежедневно, ежечасно. Ето и списък с примери с такива процеси:
1. При производтвото на електричество чрез ядрена реакция в ядрените електроцентрали, се отделят огромни количества топлинна енергия в околната среда, а за охлаждане на реакторите се използва вода от реките и езерата.
2. Производство на електричество чрез изгаряне на въглища в топлоцентрали.
3. Нагряване ежедневно на милиони тонове вода за битови нужди до около 90 градуса по Целцзий.
4. Нагряване ежедневно на милиони тонове вода в пералните машини при пране до около 90 градуса по Целзий.
5. Електрическото съпротивление по електрическите кабели при преминаване на електричество през тях.
6. Правенето на стотици милиони чаши горещо кафе и чай на ден – 100 – 200 градуса по Целзий.
7. Запалване и пушене на стотици милиони цигари на ден – цигарата при вдишване развива над 330 градуса по Целзий.
8. Приготвяне на храна чрез термообработка ежедневноварене, печене, пържене, фламбиране, опушване, барбекютата – над 100 градуса по Целзий.
9. Прането и почистването с гореща водна пара над 100 градуса по Целзий.
10. Охлаждане на стотици милиони хладилници ежечасно.
11. Работата на милиони сушоари по целият свят.
12. Работата на стотици милиони ютии и сушилни, перални и съдомиялни машини ежедневно.
13. Охлаждане на стотици милиони автомобилни, самолетни и корабни двигатели с вътрешно горене чрез радиаторите им.
14. Климатиците отделят огромни количества топлинна енергия в околната среда.
15. Осветление, от стотици милиони лампи, използващи нажежаема жичка – над 100 градуса по Целзий.
16. Триене между всички предмети движени от човека.

Призовавам всички, които могат да допринесат с нещо за намяляване на вредните емисии в атмосферата да го направят!