Виждате огромната разлика през 2005 и 2007 година. За какво огромна разлика и разтопяване говорим!
В червено е показан северозападния поток.Със синьо е означена обичайната връзка по море между Европа и Азия Арктическите ледове са доста изтънели и все по-бързо се топят. Като че ли предричаното от стотици екологични модели е едно очаквано събитие. Неочаквани са само годината (близо 30 години по-рано от предполаганото) и мащабът, в които то се извършва. Мрачната прогноза е, че се стопяват и сроковете, в които можем да предприемем спасителни мерки – за леда, а с него и за планетата ни.
Според данни на Щатския национален център по снеговете (NSIDC) и Европейската космическа агенция (ESA) за преминаването на плавателни съдове през северозападния проток (най-прекия морски път между Азия и Европа) в този период на годината вече не е необходимо използването на ледоразбивачи. Ледът го няма, стопил се е както никога досега. На пръв поглед това изглежда добра новина за корабоплаването и за редица стръвни интереси на различни държави в региона (с интереси в бизнеса с петрол). Истината обаче е, че новината е изключително лоша във всеки друг аспект. Нека да видим защо.За последните 30 години, откакто съществуват данни за дебелината и площта на арктическия лед, 2007-ма година се явява годината с най-ниските стойности и на двата показателя. Тенденцията за намаляване на относителния дял на леда в северните океани е известна на изследователите в тази област поне от десетилетие. Те са сметнали, че долната граница на годишната амплитуда на размерите на морския лед (времето от март до септември, когато се установяват най-високите и най-ниските стойности) се измества в отрицателна посока с около 100 хиляди квадратни километра годишно. Така всяка година през месец септември има все по-малко лед. При сравняване на данните за 2005 г. и 2007 г. учените установяват, че намаляването на есенната стойност е вече с 1 милион квадратни километра! Макар и най-топла откакто има температурни измервания, горещината на 2007-ма година съвсем не е единствената причина за това явление. Според д-р Уолш от университета в Илинойс е възможно причините за краха на екологичните ни модели да са няколко. Първата от тях е, че океанските води са с по-високи средни температури, заради като цяло по-топлите лета в последните няколко години. Дали това е сигурно доказателство за ефект от глобално затопляне, д-р Уолш предпочита да не коментира. Друга причина с категорично пряк ефект върху състоянието на леда е необикновено безоблачното небе това лято. Въпреки свойството на леда да отразява слънчевите лъчи, околните води ги поглъщат и сгрявайки се ускоряват разтопяването на граничните участъци на леда с водата. По всичко личи, че ако вече новата тенденция се запази, няма да е далеч деня, когато през летните месеци леда в северното полукълбо ще е станал част от водите на прилежащите океани. По-малкото количество лед ще се отрази на количеството му през следващите години. И това твърдение ще е вярно за всяка следваща година. Първите преки потърпевши ще са зависимите от леда обитатели на полярните ширини – белите мечки. Прогнозите са, че при този ход на събитията популацията им ще намалее с почти две трети в следващите 50 години. За това време ледът съвсем ще се е стопил. Този половин век обаче не бива се превръща в поредният ни аргумент за бездействие. Защото дори и предсрочно сбъднати, всички прогнози показват едно - време за отлагане почти не остана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар