Как да не изядем планетата Земя

Помните ли вица за двете планети, които се срещнали някъде в Космоса и едната се оплакала на другата: "Много съм зле, заразила съм се с някакви гадинки, май Homo sapiens." "Не се безпокой, успокоила я другата. Не са толкова опасни, самоунищожават се само за няколко милиона години." Ако се вярва на експертите, светът все по-бързо върви към реализацията на този виц.

Е, има и резервни варианти и някои от тях бяха демонстрирани на проведената миналата седмица в Брюксел осма поред Зелена седмица на ЕС, преминала под мотото "Само една Земя. Не я прахосвайте" и съсредоточена върху проблема за устойчивото използване на природните ресурси, устойчивото потребление и въздействието им върху биоразнообразието на Земята. За значението на форума говори фактът, че в него участваха трима еврокомисари, няколко директори на агенции към ЕС и ООН, свързани с опазването на околната среда, десетки високопоставени представители на големи компании и общо над 3000 участници от света на политиката, бизнеса, науката и неправителствения сектор.

Европа възнамерява упорито да отстоява водещата си роля в определяне на политиката за устойчиво развитие на света, а когато силният води, останалите неизменно ще го последват, заяви при откриването на форума еврокомисарят по околна среда Ставрос Димас. По думите му човечеството изчерпва природните ресурси на Земята с такава скорост, че в близко бъдеще ще са ни нужни две планети, за да задоволим потребностите си.

Решение на проблема

може да даде т.нар. План за действие за устойчиво потребление и производство, който трябва да е готов за дебат в европейските институции още преди лятната им ваканция. Задачата му е да регулира в европейски мащаб съществуващия дисбаланс в оставяния от човечеството "екологичен отпечатък" върху Земята и нейните естествени способности да се възстановява и да даде ясна насока на глобалното развитие по този проблем. В момента ресурсните потребности на над 6.8- те милиарда жители надхвърлят с около 25% биокапацитета на планетата, твърдят експерти от "Глобал футпринт нетуърк".

Планът предвижда конкретни мерки

за намаляване като начало на вредните емисии парникови газове, които оставят най-сериозен екоотпечатък, и същевременно вече са налице нагласи в обществото и технологични нововъведения за съкращаването им през следващите десетилетия, обясни Тимо Макела, директор на Главна дирекция "Околна среда" към Еврокомисията. Детайлите все още се уточняват, но е сигурно, че в него ще фигурират сериозни стимули за по-умно ползване на ресурсите от страна на потребителите и за подобряване на екоповедението на търговците. Ясен акцент пък ще бъде поставен върху ефективността на производството и екоиновативността.

Жителите на Европа представляват едва 7% от постоянно нарастващото население на Земята, а потребяват 15% от енергията по света, 15% от произвежданото месо и 24% от хартията, поде тезата на Димас и изпълнителният директор на Европейската екологична агенция (ЕЕА) Джаклин Макглейд. "Потребителските разходи в домакинствата на страните - членки на ЕС, са нараснали с 25% за последните 15 години, като европейците харчат все повече и повече за транспорт и комуникации, дом и свободно време, здраве и образование, без да се замислят за това какво завещават на своите деца. Трябва да направим нужното, за да укротим този потребителски Голиат", афористично посочи проф. Макглейд.

Привидно екологична, тазгодишната Зелена седмица всъщност повдигна далеч по-дълбоки и същностни

въпроси за развитието на глобалния свят

в който случващото се във всеки край на планетата може подобно на ефекта на пеперудата да се отрази на другия като лавина. Темата за устойчивото използване на природните ресурси и запазването на баланса между човека и заобикалящата го среда неизменно присъстваше във всяка от общо 38-те сесии, проведени в рамките на четири дни, през които петролът отбеляза нови рекорди, а цените на храните продължиха да се покачват.

Очевидната криза - петролна, хранителна, ресурсна като цяло, в която Земята е навлязла поне от година, изисква търсенето на нови отговори, които да са съобразени с новите реалности в един свят, който вече е почти напълно глобализиран. По думите на евродепутата от групата на Европейската народна партия Андерс Вийкман

основният проблем на съвремието

е всъщност икономическият модел, разработен на основа на постулатите на Адам Смит от XVIII век, който ние следваме. Той работи добре, но не е в състояние да отчете т.нар. странични фактори. Един от главните индикатори, който ползваме, за да преценим дали се движим в правилна посока - ръстът на БВП, започва да подвежда, допълни и проф. Макглейд. За да бъде пригоден към днешното време, при изчисляването му в него трябва да бъдат включени не само пълната пазарна стойност на ресурсите и услугите, но и такива фактори като въглеродни емисии, вода и подобни, заключи тя.

Крайната цел е да бъде намерена по-добра закрила на околната среда на Земята. В противен случай сегашната криза ще ни се види като един от най-безгрижните периоди.