Разрешаването на проблема ще струва 45 трилиона долара

Цената на търгуваните на борсата емисии въглероден двуокис трябва да стигне поне 200 долара за тон, което е много пъти над днешните равнища. Само така ще може да се надяваме да постигнем онези равнища на вредни емисии, на които човечеството ще може да избегне опасностите от глобално затопляне на климата. Донякъде изненадващо, предложението идва не от еколози, а от Международната агенция по енергетика (IEA).

Регулаторните органи на развитите страни предупредиха, че стойността на вредните емисии, определена в схемите за тяхното търгуване, както и таксите върху тях трябва да бъдат достатъчно високи, за да станат комерсиално привлекателни инвестициите в технологии, като хибридните автомобили например.

Стойността на емисиите на търговската платформа на Европейския съюз в момента е едва 30-40 долара за тон. Пет пъти по-високи нива означават, че може да има далеч по-голям ефект за бизнеса и гражданите.

Нобуро Танака, изпълнителен директор на IEA, заяви, че

светът се нуждае от "технологична революция"

за да намали наполовина парниковите газове до 2050 г. Всичко това "напълно ще трансформира начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия", допълни той. "Ако наистина ще намаляваме газовете до мечтаните 50%, цените трябва рязко да се повишат."

Международният панел по промяната на климата - консултантска организация към ООН на световните лидери, стигна миналата година до заключението, че в средата на века въглеродните емисии трябва да намалеят с 50 до 85 процента, за да се избегне повишаване на глобалните температури с 2 градуса.

В групата на осемте индустриално най-развити държави, известна още като Г-8, само две не подкрепят тези цели - САЩ и Русия. Останалите - Япония, Германия, Франция, Италия, Великобритания и Канада, са "за".

Докладът на IEA, поръчан именно от Г-8, определя общите разходи в следващите 40 години на

впечатляващата сума от 45 трилиона долара

Това е еквивалентно на 1.1% от икономическия продукт на световната икономика за периода.

Според агенцията светът се нуждае от 32 нови ядрени централи и 17 500 нови ветрогенератора всяка година, както и оборудването на 35 ТЕЦ-а на въглища с инсталации за улавяне на въглеродните емисии на всеки 12 месеца. В момента инвестициите в тази посока са далеч-далеч от нужното.

Докладът на IEA посочва още, че ще е необходимо комерсиализирането на технологии, които днес все още са смятани за експериментални или твърде скъпи. "Почти 1 милиард слънчеви или горивни клетки трябва да излязат на пътищата до 2050 г.", настояват от IEA.

За да станат тези коли привлекателни и достъпни за клиентите, въглеродните емисии трябва да струват поне 200 долара на тон - само така ще се покаже, че постигаме необходимия технологичен напредък. Ако пък изключим технологичния фактор, цената на тон емисии ще трябва да скочи до 500 долара за тон.

Цифрата е шокираща - близо 15 пъти сегашните нива - и според анализатори технологиите ще предотвратят този сценарий.

Джон Люлин, наблюдател в "Лемън брадърс", прогнозира, че учени и специалисти ще ни помогнат цените да паднат. "Предизвикателството наистина е огромно, но ако вярваме в пазарните механизми и изобретателността на предприемачите, то колкото по-усърдно се провеждат политиките за климатичните промени, толкова по-бързо ще дойде технологичният отговор." Според него 60% от инвестициите ще трябва да дойдат от развиващите се държави.

Споровете кой какво трябва да плати са голям проблем пред убеждаването на гиганти като Китай, Индия и други бързо развиващи се, но бедни икономики да се включат в схемите за търговия с вредни емисии.

Имат ли избор обаче правителствата, дори тези в Пекин и Делхи? Според IEA не. Обяснението е, че в противен случай в средата на века увеличението на вредните за климата газове ще достигне 130%. В комбинация с това търсенето на петрол ще се увеличи със 70%. Това се превежда не само като милиони нови автомобили, бълващи газове, но и е практически непостижимо, защото се равнява на пет пъти сегашното производство на нефт в Саудитска Арабия.

Много далеч сме от устойчиво развитие

независимо от масовото приемане на проблема с климата. "В действителност бълването на въглероден двуокис през последните години дори се е увеличило", коментира Нобуро Танака. "Няма начин да избегнем намаляването на газовете. Цената е едва 1% от БВП на световната икономика, което означава, че целта е постижима", допълва Го Хибино, старши мениджър в изследователския институт "Мицухо".

Докладът на IEA също показва, че няма невъзможни неща - инвестициите в мобилизация за търсене на нови технологии в следващите 15 години трябва да са от порядъка на 10 - 100 милиарда долара, което не е невъобразима сума. Част от движението в тази посока е намаляването на потреблението на петрол - според агенцията през 2050 г. то трябва да е с 27% по-малко от това през 2005 г.

"Ще се нуждаем обаче и от някаква финансова институция или схема за постигането на всичко това. Много трудно ще е за основаната във времената на петролната криза от 70-те години IEA без помощ и участие от развиващите се държави", допълва Хибино.