Нова "зелена" индустриална революция

В края на миналата седмица на среща на Световния икономически форум лидерите на 100 водещи мултинационални компании призоваха световния политически елит да вземе крути мерки срещу парниковите емисии, за да стимулира нова, "зелена" индустриална революция. Така бизнесът застана твърдо зад идеята, че промените в климата са не само голямо предизвикателство, но и огромна възможност.

Кайо Кох-Весер, CEO на Дойче банк, хвърли ръкавицата към политиците, като каза, че в момента бизнесът показва повече лидерство от тях. Ален Белда от американския алуминиев гигант "Алкоа" добави, че промените, от които се нуждаем, са огромни и малките стъпки са недостатъчни.

В призива си компаниите подкрепиха системата за търговия с парникови газове, но също така призоваха за облекчения за производството на нисковъглеродни стоки и за развитието на чисти технологии. Ларс Йосефсон, президент и CEO на шведския енергиен гигант Vattenfall, каза, че силата на бизнеса е именно в иновациите, в новите технологии и в поемането на премерен риск. Той добави, че, състезавайки се в тези области, компаниите стават по-ефективни и предлагат повече на потребителите. За Vattenfall надпреварата за климата е добре дошла.

Катрин Гутман от международната природозащитна организация WWF поиска да види ограничаване на парниковите емисии с 30% до 2020 г. и с повече от 50% до 2050 г. Според нея, след като бизнесът се обединява зад подобна идея, не може да има оправдание за бездействието на правителствата.

Много от компаниите, подкрепили идеята, са от развиващите се страни. Те смятат, че тази промяна ще помогне на икономиките им, защото ще им даде достъп до стабилна и евтина енергия.

Новата енергийна стратегия на Великобритания, която ще бъде оповестена официално в края на тази седмицата, е опит за поемане на лидерство от страна и на политиците. До 2020 г. на Острова ще използват много повече слънчева и вятърна енергия и енергия от биомаса. Като цяло употребата на нефт ще спадне със 7%.

Пред чистите източници на енергия няма да има никакви пречки и ще се въведат множество финансови стимули. Трийсет пъти ще се увеличат офшорните вятърни турбини, ще има стимули за преминаване към електрически автомобили, а домакинствата ще бъдат задължавани да стават енергийноефективни. Очаква се новата енергийна икономика да създаде 160 000 работни места.

Според Джон Совън, директор на "Грийнпийс", ако този план се приведе в действие, освен че ще бъде запазена природата и ще се понижи зависимостта от нефт и газ, в близко бъдеще цената на енергията ще падне.

Във Франция президентът Саркози също започна подобен проект - Grenelle de l'environnement, или новия "План Маршал" за околната среда. На енергийния фронт планът включва инвестиция от 1 млрд. евро за следващите четири години, както и въвеждането на "зелен данък". Амбицията на Саркози е Grenellе de l'environnement да стане модел за устойчиво развитие не само в Европа, но и в света. Планът ще бъде гласуван от френското правителство по-късно тази година, прилагането му ще започне през 2009 г, а резултатите се очакват от 2012 г. нататък.

Докато бизнесът и политиците в Европа и света си разменят бързи топки, в България пускането на първия вятърен парк за производство на електричество (край нос Калиакра) е спъван от... еколозите. Няколко екоорганизации оспорват проекта съдебно. Според тях построяването на парка застрашава птичите популации, защото през нос Калиакра минава прелетният път на птиците Виа Понтика.

Проблемът тук е, че тъй като в България така и така ни липсват активен бизнес и ангажирани с околната среда политици, еколозите би следвало да търсят компромис, не конфронтация. Равносметката е тъжна. Първите 35 вятърни генератора (обща мощност 35 МW) все още предстои да заработят през юли. А бъдещето? 774 MW вятърни мощности (колкото една голяма топлоелектрическа централа) се очаква да бъдат изградени до 2010 г. Но за това последното ще трябва много да стискаме палци.