След трийсет години като автономна област на Дания Гренландия е на път да се превърне в самостоятелна държава, и то благодарение на глобалното затопляне, пише датският в. "Берлинске тиденде". Бързото топене на ледниците, предизвикващо сериозни притеснения сред учените по света, може да се окаже от полза за гренландците, тъй като след броени години може да направи достъпни огромните енергийни запаси на острова. По предварителни изчисления под вечните ледове на най-големия остров в света се крият поне 30 млрд. барела нефт, които ще го направят желан партньор за световните петролни компании.Преди дни датският премиер Андерс Фог Расмусен пристигна в гренландската столица Нуук, където предаде на местните власти план за преминаване от автономия към независимост. Планът, съставен от 16-членна датско-гренландска комисия, предвижда постепенното намаляване на субсидиите от страна на Дания в съответствие с увеличаването на приходите на Гренландия от бъдещия добив и търговия с нейните енергийни и минерални запаси. През първите години Гренландия ще запазва по 10 млн. евро от приходите, като останалата част ще бъде поделена с Дания. В момента, когато приходите достигнат 800 млн. долара, датските държавни субсидии ще спрат. Днес Копенхаген отпуска годишно по около 400 млн. евро за автономната си област, която освен това е силно зависима от вноса на датска продукция.
Преди да влезе в сила, планът трябва да бъде одобрен от датския парламент и населението на Гренландия, наброяващо едва 58 хил. души. Повечето датски партии, както и самите датчани не са против идеята, въпреки че отделянето на Гренландия на практика ще лиши скандинавската страна от 98% от територията й. Гренландците пък ще имат възможност да се произнесат на национален референдум на 25 ноември. Ако отговорът им е положителен, независимостта вероятно ще бъде обявена на 21 юни 2009 г. - точно 30 години, след като в Гренландия беше въведено местно самоуправление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар