В България инвестициите във възобновяеми източници на енергия значително изостават

"Енергия от вятър, слънце, вода и биомаса - това е бъдещето." Въоръжени с подобни лозунги, български предприемачи масово заявяват интерес за изграждане на електроцентрали, базирани на т.нар. чиста енергия. Тенденцията се наблюдава от около две години. По обобщени данни към момента в България са заявени общо над 4800 МW мощности, които ще използват възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). От тях близо 3800 МW са проекти за вятърни електроцентрали, концентрирани предимно в Североизточна България. Около 250 МW е капацитетът на планираните слънчеви колектори, около 90 МW - на малки ВЕЦ. Останалите централи ще използват други източници като биомаса, слънчогледово олио и др. Проектите са в напреднала фаза, тоест на етап проучване, проектиране или изграждане. Ако всички те наистина станат реалност, съвсем теоретично това означава, че на България изобщо няма да са й необходими две атомни централи...

Според различни експертни оценки обаче повече от половината от тези намерения няма да се изпълнят. Има и риск голяма част от тях да бъдат блокирани, тъй като попадат в защитени зони или в райони, където електропреносната мрежа все още не е добре развита. Това поставя под съмнение и въпроса дали България изобщо ще покрие изискването на Европейската комисия (ЕК) за 16% производство на електроенергия от ВЕИ през 2011 г.. Или отново ще има поводи за размахване на пръст от страна на Брюксел.

За да се ускори изпълнението на проектите, чиято цел е да заместят част от замърсяващите топлоелектрически мощности, трябва да се направи нов преглед на инвестициите и да се приемат нормативни промени, които да ускорят присъединяването на подобни централи към електропреносната мрежа, смятат експерти. В противен случай, колкото и скъпа да е тази енергия, от липсата на подобни проекти в крайна сметка отново ще загубят потребителите, тъй като ефектът ще е производство на повече енергия от ТЕЦ, съответно - изхвърляне на повече въглероден диоксид в атмосферата.

Въздух под налягане

В момента е реалистично да се очаква, че около 15% от всички заявени проекти в нови мощности за производство на ВЕИ наистина ще бъдат изпълнени. Това сочи анализ на Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум и директор "Енергийна ефективност и ВЕИ" в консултантската компания "Енкон сървисиз". Това според неговите оценки означава, че към края на 2010 г. България ще има около 700 - 800 МW мощности за ток от вятър, слънце, вода и биомаса. Те ще могат да покриват около 4% от нуждите на електроенергия в страната. Така с вече построените малки ВЕЦ, вятърни генератори и работещи слънчеви колектори през 2011 г. делът на тока от ВЕИ ще достигне 10%. В същото време според Хиновски е очевидно, че някои от планираните проекти за вятърни генератори в Североизточна България трябва да се преразгледат и да отпаднат, тъй като електропреносната мрежа там не е достатъчно развита и няма да издържи. Освен това в този регион има и проекти, които попадат в защитени зони.

Според сега действащия Закон за енергетиката чистата енергия се изкупува на преференциални цени от Националната електрическа компания (НЕК) и електроразпределителните дружества (ЕРП), което налага сключването на дългосрочни договори. Предвидено е повечето от "чистите" централи да се присъединят към мрежата на НЕК. Според изчисленията на Хиновски, ако 15% от всички проекти бъдат изпълнени, това означава около 302 млн. лв. годишни разходи за държавната компания. Причината е, че цената на тока от тези централи е над 2.8 пъти по-висока от тази на останалите производители на електроенергия. Анализите на Хиновски обаче показват, че при микса на цените на НЕК, която купува ток от всички централи, преди той да стигне до потребителите, тежестта на по-скъпата енергия от ВЕИ в среднопретеглената производствена цена е само около 1%. "Това показва, че крайните потребители не трябва да бъдат залъгвани, че скъпата енергия от ВЕИ е причина за поскъпването на тока, каквито аргументи се чуват напоследък", смята той. Според него е добре проектите да се пресеят, като Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определи регионални квоти. По този начин НЕК и ЕРП-тата ще могат да планират къде е необходимо да се развие мрежата, така че присъединяванията да стават по-бързо. От друга страна, няма да се стигне и до блокиране на проекти заради струпването им в един регион, което на практика ги прави трудно осъществими, каквато е ситуацията с планираните вятърни генератори в Североизточна България.

Под крилото на НЕК

Една от причините за многото инвестиционни намерения е, че самите компании бързат да подпишат дългосрочни договори с НЕК преди отпадането на схемата с преференциалното изкупуване на тока от ВЕИ. Това ще се случи през 2010 г. Очаква се тогава да бъдат въведени т.нар. зелени сертификати. Това е вид ценна книга, която удостоверява, че компанията X произвежда електроенергия от ВЕИ. Той се издава за стойността на произведената енергия и може да се търгува на международни борси. Зелени сертификати трябва да купуват топлоелектрическите или индустриалните замърсители като вид санкция за вредните им емисии. Все още обаче изобщо не е ясно как тази схема ще се прилага в България. Съответно изобщо не може да се прогнозира и на какви цени ще се търгуват тези зелени сертификати и дали на компаниите ще им е по-изгодно да работят при тази схема или обратното - да продават тока си на преференциални цени на НЕК и ЕРП-тата. А след като веднъж вече са подписани дългосрочни договори за изкупуването на тока, те ще си останат валидни и след 2010 г., но в този случай компаниите няма да могат да се възползват от схемата със зелените сертификати. Именно заради бързането да се сключват договори с НЕК някои от проектите за нови ВЕИ не са добре разработени и в крайна сметка не са реалистични, смятат експертите в бранша.

"При нас не е постъпила информация да има забавяне или блокиране на някои от инвестиционните намерения, но експертното мнение на Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ) е, че до 2010 г. реално ще се изпълнят проекти за около 300 MW вятърни централи, 10 MW слънчеви колектори и 60 MW мощности за производство на ток от биомаса", смята Велизар Киряков, председател на АПЕЕ. Мнението на асоциацията е, че проекти, които попадат в защитени зони - като например "Натура 2000", резервати или природни паркове, не трябва да бъдат допускани. "На всички инвеститори препоръчваме първо да се допитат до Министерството на околната среда и водите и Българското дружество за защита на птиците, преди да започнат проучване", добавя още Киряков.

Интересът към този тип инвестиции е обясним - след като веднъж се направи първоначалното вложение, което е наистина голямо, впоследствие почти няма разходи по поддръжката на съоръженията, а същевременно печалбата е огромна, тъй като цената на тока е двойно по-висока от тази на останалите производители, а при това се изкупува и преференциално. Очевидно обаче са необходими не само стимули за инвеститорите. След като е ясно, че няма как всички проекти за вятърни генератори в Североизточна България да се осъществят, редно би било компетентните институции като Министерството на околната среда и водите и енергийният регулатор ДКЕВР навреме да предупредят инвеститорите за потенциалните проблеми около подобни проекти. Както и да направят преглед къде и колко вятърни и други ВЕИ централи могат да се построят. Защото иначе ще се окаже, че бизнесът харчи пари на вятъра.

Подводни камъни

Инвеститорите във възобновяеми източници на енергия (ВИЕ) се сблъскват с доста пречки по пътя към осъществяване на своите намерения. По различни причини много от проектите срещат спънки още на етап проучване. "Що се касае до малките ВЕЦ например, по наше мнение в момента има забавяне почти по всички заявени проекти. Причините са много и комплексни. От една страна, земята, която е нужна за такива обекти, е разпокъсана и с много наследници. Често са върнати имоти в самите русла на реките, което противоречи на нормативната база. От друга страна, по-голяма част от реките с техните водосбори попадат в границите на "Натура 2000", което води до безкрайно дълги и неясни процедури по оценката за въздействие върху околната среда", коментира Славка Куюмджиева, управител на "ВЕЦ- 94" ООД. Според нея това практически блокира голямата част от проектите за нови ВЕИ в България - в това число не само малките ВЕЦ, но и вятърните и слънчевите централи.

Има и много други причини за забавянето на проектите като договаряне на финансирането, преговори за изкупуването на тока, недостиг на опитни проектанти, изключително тромава администрация, посочват още инвеститори във ВЕИ. Целият инвестиционен процес при този тип проекти изисква съгласуване с поне осем министерства, което допълнително го утежнява. "По-високата изкупна цена за производство на ток от вятър и слънце, която не е изгодна за НЕК и ЕРП-тата, тъй като оскъпява преноса, е причина компаниите да търсят всякакви причини за отказ или забавяне на присъединяването на новите ВЕИ", споделя Славка Куюмджиева. Едно от предложенията на бизнеса в това отношение е да се направят промени в закона за възобновяемите източници, с които НЕК и ЕРП-тата да бъдат задължени да присъединяват алтернативните централи. В сега действащия закон изискването е регламентирано доста витиевато - записано е, че присъединяването на новите ВЕИ става "приоритетно". От друга страна, според директора "Енергийна ефективност и ВЕИ" в "Енкон сървисиз" Иван Хиновски трябва да се въведе и изискване инвеститорите да предоставят финансови гаранции за съответните разходи на НЕК или ЕРП-тата по проучванията за новите присъединявания. "Не са редки случаите напоследък на т.нар. "лъжеинвеститори", които произволно заявяват изграждане и присъединяване на големи мощности, а впоследствие не изпълняват обещанията си и дори се отказват напълно от своите намерения. Всичко това вкарва НЕК и ЕРП-тата в извънредни разходи", обяснява Хиновски. По всяка вероятност балансът на интересите е някъде по средата.