В Бон започва международна конференция, посветена на глобалното затопляне

В продължение на две седмици от днес в Бон започва международна конференция за глобалното затопляне. В нея ще участват близо 2000 представители от 162 страни и десетина експертни агенции, които ще работят върху споразумение за глобалното затопляне.

Дискусиите ще се основават върху споразумението, което бе взето през декември в Бали и което предвижда на първо време САЩ, Китай и Индия се присъединят към международните усилия за намаляване на вредните емисии.

Участниците в конференцията в Бали се споразумяха върху необходимостта да се фиксира новите задачи до декември 2009 г. На друга конференция четири месеца по-късно в Банкок бе определена програмата за преговори.

Учените смятат, че вредните емисии до 10-15 г. ще достигнат пиковата точка и след това до 2050 г. ще намалеят на половината, за да не се стигне катастрофални промени в климата, както за сушата, за водата и въздуха, а също така и за растителния и животински свят.

Броя на ураганите и бурите в Атлантическия океан ще намалее

Малко, но по-силни урагани могат да се очакват в Атлантическия океан към края на века. Това показват симулации на американската правителствена лаборатория за динамика на флуидите в Ню Джърси, съобщава Ройтерс. Те са в абсолютен противовес с досегашните прогнози, че глобалното затопляне ще предизвика зачестяване на природните стихии.

В последните десетилетия на XXI век може да се очакват до 18 процента по-малко урагани и 27 процента по-малко бури, сочат получените данни. За снетка на това обаче те ще са значително по-силни.

Предишни подобни изследвания показват, че съществува връзка между покачващите се температури на водите в тропическите части на Атлантика. Те се явяват и основният източник на енергия за силните стихии, като урагана Катрина, който предизвика небивали разрушения в Ню Орлиънс през юли 2005 г.

Според изчисления на американски икономисти, Катрина е нанесла щети за около 80 млрд. долара, преминавайки през множеството нефтени платформи в Мексиканския залив.

Сезонът на бурите в Атлантическия океан тази година започва на 1 юни. Очакванията са той да по-силен и да донесе повече от средното равнище от 10 трипически бури и шест урагана.

Латиноамериканските и европейските страни ще предприемат съвместни действия срещу бедността и глобалното затопляне

Латиноамериканските и европейските страни приеха програма за съвместни действия за борба с бедността и глобалното затопляне, предаде БТА. В заключителната декларация на завършилата снощи в перуанската столица среща на върха ЕС-Латинска Америка и Карибите са набелязани конкретни насоки за сътрудничество за осигуряване на устойчиво развитие, решаване на социалните проблеми и разширяване на взаимната търговия.

Подписите си под документа поставиха над 50 държавни и правителствени глави от двата континента. Участниците изразиха дълбока загриженост от социалните и политически последици от високите цени на храните, като цитираха примера с безредиците в Хаити.

Необходими са спешни мерки за подпомагане на страните, които са най-уязвими от повишаването на цените на селскостопанската продукция, се подчертава в декларацията. Участниците са съгласни, че бедността е една от причините за емиграцията на латиноамериканците в Европа и се задължават да подхождат към този проблем от хуманни позиции при строго спазване на човешките права на всички емигранти без изключение.

На срещата за първи път бе приета съвместна програма за борба с глобалното затопляне, наречена ЮрокЛима. За първоначалното й реализиране Еврокомисията вече отдели 5 млн. евро. Планът за действия предвижда трансфер на европейски екологично чисти технологии, обмен на опит, координация на различни равнища в дадената област.

Глобалното затопляне ще помогне на Гренландия да се обсоби като отделна държава

След трийсет години като автономна област на Дания Гренландия е на път да се превърне в самостоятелна държава, и то благодарение на глобалното затопляне, пише датският в. "Берлинске тиденде". Бързото топене на ледниците, предизвикващо сериозни притеснения сред учените по света, може да се окаже от полза за гренландците, тъй като след броени години може да направи достъпни огромните енергийни запаси на острова. По предварителни изчисления под вечните ледове на най-големия остров в света се крият поне 30 млрд. барела нефт, които ще го направят желан партньор за световните петролни компании.

Преди дни датският премиер Андерс Фог Расмусен пристигна в гренландската столица Нуук, където предаде на местните власти план за преминаване от автономия към независимост. Планът, съставен от 16-членна датско-гренландска комисия, предвижда постепенното намаляване на субсидиите от страна на Дания в съответствие с увеличаването на приходите на Гренландия от бъдещия добив и търговия с нейните енергийни и минерални запаси. През първите години Гренландия ще запазва по 10 млн. евро от приходите, като останалата част ще бъде поделена с Дания. В момента, когато приходите достигнат 800 млн. долара, датските държавни субсидии ще спрат. Днес Копенхаген отпуска годишно по около 400 млн. евро за автономната си област, която освен това е силно зависима от вноса на датска продукция.

Преди да влезе в сила, планът трябва да бъде одобрен от датския парламент и населението на Гренландия, наброяващо едва 58 хил. души. Повечето датски партии, както и самите датчани не са против идеята, въпреки че отделянето на Гренландия на практика ще лиши скандинавската страна от 98% от територията й. Гренландците пък ще имат възможност да се произнесат на национален референдум на 25 ноември. Ако отговорът им е положителен, независимостта вероятно ще бъде обявена на 21 юни 2009 г. - точно 30 години, след като в Гренландия беше въведено местно самоуправление.

Цените на бирата рязко ще се покачат поради промените на климата

Стойността на бирата в близките десет години ще се покачи силно зарадзи суровините, които се използват в производството на тази напитка.

Сред многобройните негативни последствия от промените в климата, новозеландски експерти посочиха срив в производството на ечемик – ключовата суровина за производството на пиво.

Професорът от новозеландския национален институт за проучване на атмосферата и водите Джим Селинджър посочи пред провеждащата се научна конференция в Нова Зеландия, че промените в климата ще доведат до сериозен спад на добивите.

Сред основните причини за понижаването на производството на суровини за бира в близките 30 години Селинджър посочва повишението на средногодишните температури. Допълнителен фактор е и намаляването на водоизточниците на селскостопанските региони.

Според новозеландския учен, промените в климата ще създадат сериозни затруднения в сектора на производството на бира, което ще се насочи към търсенето на нов вид суровини. Представител на австралийската пивоварна индустрия е посочил пред изданието, че освен промените в климата, които влияят на предлагането на ечемик и захар, производителите на бира ще трябва да се съобразяват с цените на алуминия, използван широко в опаковането на този продукт.

Намаляването на площите с ечемик се дължи не толкова на производствени промени, колкото на рентабилния добив на мляко.