Платно ще покрие ледник, за да не се стопи

Платно, направено от два различни слоя, ще покрие пространство от 150 кв.м. в сърцето на ледника Дозде в планината Алта Валтелина, Северна Италия.

Според в. "Кориере дела сера" целта е снежната покривка, достигаща 180 см., да бъде предпазена от топлината и от ултравиолетовите лъчи.

Конструкцията ще бъде закрепена на 36 места към скали, където вятърът достига скорост от 140 км в час.

Платното ще бъде демонтирано през септември. Надеждите са чрез покриването на ледника да се избегне стопяването на снеговете и загубата на 193,8 кубически метра вода.

Въпреки че всичко това е като капка в морето, то е първата операция, която се различава от традиционните методи за запазването на снега за летния ски-спорт.

През изключително топлата 2003 година например ледниците в северната област Ломбардия загубиха 171 милиона куб.м. вода.

Всяка година ледникът Дозде губи по 1 милион куб.м. вода. Сегашната операция за запазването на леда се осъществява от университета на Милано в сътрудничество с провинция Сондрио и община Валдидентро.

Именно от Дозде извира известната минерална вода Levissima. Платното, покриващо зоната на височина между 2750 и 2850 метра, струва 700 евро и тежи 500 грама.

Пекин забраниха на 300 хиляди автомобила да излизат на улицата до 20 септември заради Олимпиадата

Властите в китайската столица забраниха на 300 хиляди автомобила, които не отговарят на по-високите екостандарти, да излизат на улицата до 20 септември в опит да прочистят въздуха над Пекин и да облекчат трафика. Освен това се спира влизането от съседните провинции в границите на общината на камиони, трактори и други "бавно движещи се превозни средства".

Това е първата мащабна мярка около олимпийските игри, но в първите часове от действието й не се забелязва някаква видима разлика.

Олимпиадата започва на 8 август и Международният олимпийски комитет предупреди, че ако смогът на столицата не се разсее, ще преместят част от състезанието заради здравето на състезатели и зрители.

Пекин е една от най-замърсените столици в света и бързо се превръща в една от най-задръстените от трафик - всеки ден тук се регистрират по хиляда автомобила.

Властите твърдят, че вече са спрели половината коли на администрацията и от 20 юли ще редуват на четни и нечетни дати разрешенията за движение на лични автомобили. Така те се надяват да изкарат от улиците 45% от движещите се в номрален ден 3.3 милиона автомобила и да намалят вредните газове с 63%. Спряха да работят някои от най-замърсяващите предприятия, замразени са и големите строителни обекти.

Глобалното затопляне принуждава растенията да "мигрират" на по-голяма височина

Глобалното затопляне през последните десетилетия е принудило много растителни видове да "мигрират" на по-голяма височина, предадоха Ройтерс и АФП, като се позовават на международно изследване.

Повече от две трети от изследваните 171 дървесни вида по протежение на шест планински вериги в Западна Европа, от морското равнище до височина 2600 м, са се премествали средно на 29 м по-голяма височина през всяко десетилетие от 1905 г. до 1985 г. и от 1986 г. до 2005 г.

"Изследването за пръв път показва, че климатичната промяна принуждава растенията да се изкачват на по-голяма височина, където за тях има оптимални условия за растеж", заяви ръководителят на международния екип Джонатан Льоноар от AgroParisTech във Франция.

Промяната на височината, където виреят видовете, е по-ясно изразена при планинските растения, отколкото при тревистите.

Специалистите са установили, че растенията се катерят, като разпръсват семената си на вятъра, който ги издухва до по-голяма надморска височина и по-ниски температури.

ИТ могат да спестят на света огромни количества парникови газове

Разпространението на информацията за глобалното затопляне допринася за глобалното затопляне. Това е добре известен парадокс, подобен на абсурдния пияница в "Малкия принц", който пие, за да забрави, че пие. Ежедневно, докато четем и пишем на компютрите си, ние допринасяме за парниковия ефект. Поотделно приносът ни, разбира се, е незначителен, но вкупом всички информационни и комуникационни системи и устройства на планетата си съперничат с авиацията по енергиен разход и парникови емисии.

Това показа доклад на организацията The Climate Group, изготвен в партньорство с международното обединение от технологични компании Global eSustainability Initiative. През 2007 г. всички компютри и съпровождащите ги джаджи в света са "изхвърлили" 830 млн. тона CO2, което е около 2% от парниковите емисии на човечеството за година. И какво сега - да прережем вените на информационното общество? Безсмислено - дори да започнат бесни икономии на електричество, ИКТ ще продължат да се разпространяват и около 2020 г. ще харчат енергия с еквивалент 1.4 млрд. тона СО2 годишно, прогнозират авторите. Тази сфера обаче би могла да преобрази няколко други и в резултат да пести на планетата по 7.8 гигатона (милиарда тона) годишно от прогнозираните към 2020 г. количества парникови газове. Което пък е 5 пъти повече от собствения й парников отпечатък и е повече от сегашния отпечатък на САЩ, да речем, или на Китай. Ето как.

"Дематериализация" на човешките дейности

Не звучи особено добре и за щастие това би бил най-скромният принос на технологиите. Все пак любопитно е да се знае, че електронните правителства по света, електронната търговия, видеоконференциите като алтернатива на командировките, дистанционната заетост (на компютъра от вкъщи например), както и виртуалните четива като алтернатива на хартиените в момента могат да пестят транспортни и производствени разходи с еквивалент 140 милиона тона CO2 годишно. Към 2020 г. с повече старание във виртуалния живот пък ще може да се спестява по ? гигатон диоксид.

Умна логистика

Далеч повече въглеродни спестявания могат да се направят, ако компютрите се впрегнат в помощ на транспорта - търговски доставки по света и др. Компютрите могат да планират по-точно маршрутите на возилата например и по този начин да пестят гориво. Сметките показват, че така само в Европа могат да се спестяват по 225 мегатона (млн.т) годишно. Колкото по-консолидирана е тази сфера, толкова по-ефективна би била, но в случая и антимонополните законодателства се явяват проблем. Във Великобритания например големите хипермаркети нямат право на обща логистична верига. Ако оптимизации се направят в цял свят, около 2020 г. те биха пестили по 1.52 гигатона СО2 годишно, изчисляват авторите. Което пък в парично изражение би представлявало икономия на електричество, топлинна енергия и транспортни горива за около 280 милиарда евро (към 440 млрд. щатски долара по сегашните цени на валутите). Е, поотделно взети, икономиите може и да не са особено значими, понеже засягат хиляди компании от цял свят. Планетата обаче, както обичат да изтъкват популярните напоследък въглеродни калкулатори, е само една.

Умно производство

Тук специално внимание е обърнато на автоматичните системи в китайските предприятия. Първо, защото е известно с какви темпове и мащаби расте китайската икономика. И второ, защото енергийната ефективност на въпросната апаратура в китайските заводи е с 20% под тази на европейските и американските. Бъдещото развитие на Китай в никакъв случай не трябва да следва досегашния път на развитите страни, това би било пагубно за света, отбелязват авторите.

Производството расте бързо и нуждата му от електроенергия в страната вече е проблем. Изследването припомня, че между 2004 и 2006 г. в почти цял Китай е имало недостиг и предприятията често са били с режим на тока. Автоматите са главен виновник за това, понеже 70% от цялата консумация на електричество в промишлеността се пада тъкмо на тях. Към 2020 г. се очаква китайската промишленост да гълта 34% от енергията на цялата страна и да е причинител на 10% от ежегодния китайски парников принос, което тогава ще прави 1-2% от глобалните парникови емисии.

Очевидно е, че оптимизацията на тази индустрия би спестила немалко планетарни главоболия. Ако енергийната й ефективност се повиши само с 10%, това ще пести по 200 милиона тона CO2 годишно. Оптимизациите в производствената автоматика в света пък биха пестили около 1 гигатон CO2. Прогнозата е, че това ще се равнява на икономии за около $107 млн.

Умни сгради

В тази си част докладът акцентира върху строителството в САЩ и Канада. "Северноамериканските сгради са сред енергийно най-неефективните в света, отговорни за ? от парниковия принос на сградите в целия свят." А въпросният принос съвсем не е пренебрежим. За 2002 г. например е бил 3.36 гигатона, или 8% от всички парникови емисии в света. Осъзнавайки парниковия отпечатък на сградния фонд в страната, американското федерално правителство, както и някои щати (начело с Калифорния, разбира се) вече са въвели съответни изисквания към новото строителство, както и различни стимули да се строи енергийно ефективно. Вече работят специални системи за управление на сградите, които регулират отоплението и охлаждането според нуждите на обитателите, както и софтуер, който изключва всички компютри и монитори в помещенията, след като хората излязат.

Авторите, разбира се, препоръчват стремежът към "зелено строителство", който засега е отличителна черта на отделни архитекти и консултанти по света, да залегне в националните законодателства.

Авторите на доклада са изчислили, че чрез технологичните подобрения отпечатъкът на американските сгради в климатичните промени може да се свие с 15% до 2020 г. В света пък тези подобрения могат да доведат до годишно спестяване на 1.68 гигатона СО2.

Умни електрически мрежи

Това е най-голямото "перо" за спестяване на СО2, идентифицирано в доклада. В една голяма и все по-растяща икономика, като Индия например, загубите на електроенергия могат да се намалят с цели 30%, отчита изследването. (В България загубите по електрическата мрежа са малко над 20%.) Разбира се, подобренията на мрежите се правят с техника. Докладът сочи, че съществени подобрения в различни части на света биха пестили по 2.03 гигатона CO2 годишно.

Нова "зелена" индустриална революция

В края на миналата седмица на среща на Световния икономически форум лидерите на 100 водещи мултинационални компании призоваха световния политически елит да вземе крути мерки срещу парниковите емисии, за да стимулира нова, "зелена" индустриална революция. Така бизнесът застана твърдо зад идеята, че промените в климата са не само голямо предизвикателство, но и огромна възможност.

Кайо Кох-Весер, CEO на Дойче банк, хвърли ръкавицата към политиците, като каза, че в момента бизнесът показва повече лидерство от тях. Ален Белда от американския алуминиев гигант "Алкоа" добави, че промените, от които се нуждаем, са огромни и малките стъпки са недостатъчни.

В призива си компаниите подкрепиха системата за търговия с парникови газове, но също така призоваха за облекчения за производството на нисковъглеродни стоки и за развитието на чисти технологии. Ларс Йосефсон, президент и CEO на шведския енергиен гигант Vattenfall, каза, че силата на бизнеса е именно в иновациите, в новите технологии и в поемането на премерен риск. Той добави, че, състезавайки се в тези области, компаниите стават по-ефективни и предлагат повече на потребителите. За Vattenfall надпреварата за климата е добре дошла.

Катрин Гутман от международната природозащитна организация WWF поиска да види ограничаване на парниковите емисии с 30% до 2020 г. и с повече от 50% до 2050 г. Според нея, след като бизнесът се обединява зад подобна идея, не може да има оправдание за бездействието на правителствата.

Много от компаниите, подкрепили идеята, са от развиващите се страни. Те смятат, че тази промяна ще помогне на икономиките им, защото ще им даде достъп до стабилна и евтина енергия.

Новата енергийна стратегия на Великобритания, която ще бъде оповестена официално в края на тази седмицата, е опит за поемане на лидерство от страна и на политиците. До 2020 г. на Острова ще използват много повече слънчева и вятърна енергия и енергия от биомаса. Като цяло употребата на нефт ще спадне със 7%.

Пред чистите източници на енергия няма да има никакви пречки и ще се въведат множество финансови стимули. Трийсет пъти ще се увеличат офшорните вятърни турбини, ще има стимули за преминаване към електрически автомобили, а домакинствата ще бъдат задължавани да стават енергийноефективни. Очаква се новата енергийна икономика да създаде 160 000 работни места.

Според Джон Совън, директор на "Грийнпийс", ако този план се приведе в действие, освен че ще бъде запазена природата и ще се понижи зависимостта от нефт и газ, в близко бъдеще цената на енергията ще падне.

Във Франция президентът Саркози също започна подобен проект - Grenelle de l'environnement, или новия "План Маршал" за околната среда. На енергийния фронт планът включва инвестиция от 1 млрд. евро за следващите четири години, както и въвеждането на "зелен данък". Амбицията на Саркози е Grenellе de l'environnement да стане модел за устойчиво развитие не само в Европа, но и в света. Планът ще бъде гласуван от френското правителство по-късно тази година, прилагането му ще започне през 2009 г, а резултатите се очакват от 2012 г. нататък.

Докато бизнесът и политиците в Европа и света си разменят бързи топки, в България пускането на първия вятърен парк за производство на електричество (край нос Калиакра) е спъван от... еколозите. Няколко екоорганизации оспорват проекта съдебно. Според тях построяването на парка застрашава птичите популации, защото през нос Калиакра минава прелетният път на птиците Виа Понтика.

Проблемът тук е, че тъй като в България така и така ни липсват активен бизнес и ангажирани с околната среда политици, еколозите би следвало да търсят компромис, не конфронтация. Равносметката е тъжна. Първите 35 вятърни генератора (обща мощност 35 МW) все още предстои да заработят през юли. А бъдещето? 774 MW вятърни мощности (колкото една голяма топлоелектрическа централа) се очаква да бъдат изградени до 2010 г. Но за това последното ще трябва много да стискаме палци.