Ролята на азота в окените не е толкова голяма, колкото се смяташе досега

Увеличаващите се количества азот, които попадат в океаните в резултат на човешката дейност, не играят толкова голяма роля, колкото се смяташе досега за подхранването на морските организми, допринасящи за забавянето на глобалното затопляне.

"Над 30 процента от азота, който попада в океаните от атмосферата е продукт на човешка дейност", казва Питър Лис от университета на Източна Англия. Той е член на изследователския екип, включващ 30 учени от Германия, Италия, Китай, Холандия, Швейцария, Канада, Чили, САЩ и Великобритания.

Изкопаемите горива, изгаряни от автомобилите, фабриките и електроцентралите, освобождават азот в атмосферата, който може да бъде абсорбиран от океанските води.

Азотните торове, използвани в земеделието, също често попадат в океаните.

На теория допълнителните количества азот подхранват микроскопичните растения, които поглъщат въглеродния диоксид - основния парников газ, смятан за причина за глобалното затопляне.

Данните от настоящето изследване обаче показват, че нещата не стоят точно така. Допълнителният азот допринася за намаляването на въглеродния диоксид, което е добра новина от гледна точка на климата.

Лошата новина обаче е, че две трети от абсорбирания въглерод впоследствие се освобождава под формата на друг парников газ - азотен оксид, обясняват изследователите.

Специалистите допълват, че по-високите нива на азот в океаните могат да нарушат живота на морската флора и фауна. В някои крайбрежни райони, където има по-висока концентрация на азот от селскостопански торове, се създават "мъртви зони", където нивата на кислорода са прекалено ниски за обитаващите ги риби.